На 18 май 2025 г., в Петата неделя след Пасха – на самарянката, в Несебър беше отслужена архиерейска св. Литургия от български и гръцки йерарси в старинния храм „Света Софѝя“ – един от символите на града. Богослужението беше оглавено от митрополита на Марония и Комотини (Гюмюрджина) Пантелеймон от Гръцката църква, а с него служиха митрополитите Сливенски Арсений, Пловдивски Николай и Старозагорски Киприан, както и епископите Велички Сионий, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион, български и гръцки свещеници. Поводът е стогодишнината от изселването на гръцкото население на стара Месемврия (днешен Несебър) и заселването им в Неа Месемврия, област Солун. Гръцките духовници и светски лица са у нас по покана на митр. Арсений.
Преди литургията беше извършено тържествено молитвено шествие, предвождано от иконата на Пресвета Богородица – „Мегариотиса“ (древна Месемврия е била колония на гръцкия град Мегара, западно от Атина, бел. ред.). Шествието потегли от църквата „Успение Богородично“ в Несебър и стигна до базиликата „Света Софѝя“, следвано от архиереите, клирици, певци и многобройни потомци на гърците от стара Месемврия, пристигнали от Неа Месемврия.
Литургийните песнопения бяха изпълнени от хоровете „Яков Протопсалт“ от Букурещ с диригент протопсалт Марин Пинтея и митрополитския хор „Св. апостол Ерм“ от Пловдив с диригент протопсалт Георги Радев. Особено вълнуващ момент беше общото изповядване на Символа на вярата и молитвата „Отче наш“ от всички присъстващи – на гръцки и след това на български език.
На богослужението присъства и депутатът от Гръцкия парламент Теофанис Папас – като представител на гръцката държава заедно с десетки поклонници от Гърция и множество местни жители.
След литургията митр. Арсений се обърна към събралите се с думите: „Днешната архиерейска св. Литургия решихме да отслужим сред руините на този величествен храм – базиликата „Света Софѝя“, за да си спомним събитията отпреди сто години, за да кажем, че никога повече не бива да се повтарят, и да покажем, че помним и обичаме хората, живели в този град. Светската политика понякога разделя, но св. Православна църква винаги обединява. Така е било, така е и ще бъде. В обятията на св. Православна църква всички месемврийци – православни християни, били те българи, гърци, а напоследък и украинци, руснаци и други хора, бягащи от войни и страдания, могат да се чувстват приласкани като нейни синове и дъщери, приютени и защитени в този най-сигурен пристан на бурното житейско море“.
Духовното тържество завърши с шествие до пл. „Месемврия“, където беше отслужен молебен за благоденствието на града и неговите жители.
Преди това, на 16 май, митр. Пантелеймон взе участие в тържествата за Баташките новомъченици в историческата църква „Св. Неделя“, където отслужи тържествената вечерна в съслужение с митр. Николай, еп. Поликарп и еп. Висарион.
Справка: Старинната църква „Света Софѝя – Премъдрост Божия“, известна като „Старата митрополия“, е един от символите на Несебър. Тя е посветена на Божията Премъдрост и е построена след Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.), ставайки част от поредицата храмове „Света Софѝя“, изграждани в различни части на християнския свят. Първоначалният строеж датира от 5 – началото на 6 в., а сегашният ѝ архитектурен облик е от 9 в. До 13 в. в нея са се съхранявали св. мощи (част от ръката и челюстта) на св. Андрей Първозвани, което косвено подкрепя хипотезата, че апостолът е минал през Месемврия на път за Одесос, основавайки тук християнска община. По време на войната през 1257 г. венецианците, водени от Джакомо Доро, нахлуват в Несебър и разграбват храма. Те отнасят съхраняваните в него св. мощи – тялото на св. Теодор, който става един от покровителите на Венеция, ръката и челюстта на св. апостол Андрей, черепа на св. Кист и ръката на св. Вартоломей. Мощите първо са пренесени в Константинопол (по това време владян от латиняните), а след това – във Венеция, в църквата „Св. Салваторе“, където се намират и днес. Църквата „Света Софѝя“ функционира като митрополитски храм до 16 в., когато катедрала става храмът „Св. Стефан“, наричан „Новата митрополия“.
Гърците са изселени от Несебър (тогава Месемврия) през 1925 г. в резултат от Ньойския договор (1919 г.) и последвалата спогодба за размяна на население между България и Гърция, подписана през 1924 г. в Женева. Това е част от по-широк процес на етнически прочиствания и размени на население след Балканските войни и Първата световна война. По силата на тази спогодба православното гръцко население на българска територия (включително в Несебър) е изселено в Гърция, а българите от Егейска Македония и Източна Тракия, останали на гръцка територия, са изселени в България. Изселените гърци от Несебър основават ново селище в Северна Гърция – Неа Месемврия.
