Днес министърът на образованието и науката Красимир Вълчев представи концепция на новия учебен предмет Добродетели и религии, който МОН предлага да бъде включен в задължителния учебен план.
Публикуваната на страницата на МОН концепция (тук) съдържа информация само за програмата „Добродетели / етика“. „Представяме само тази програма, защото за другите две – „Религия православие“ и „Религия ислям“ – ще стъпим на съществуващите програми“, каза министър Вълчев.
Концепцията „има за цел да онагледи нашата визия като цяло за учебния предмет, който предлагаме“, каза министърът. Той отбеляза, че документът не е „окончателен проект“, а е „основа за обсъждане“. Тепърва ще се изработва учебна програма, ще се доработва самата визия на министерството и текстът трябва да послужи като основа, върху която да се провежда широк обществен дебат. Министърът призна, че е пропуск от страна на МОН, че досега не беше публикувана концепцията на предмета. Тази неяснота даде основания за спекулации, напрежение и разделение в обществото, събиране на подписки „за“ и „против“, дори до организиране на протести.
Красимир Вълчев даде и някои допълнителни пояснения върху основни въпроси, които се обсъждаха в социалните мрежи и са най-дискусионни.
- Този предмет ще бъде в задължителния учебен план, но с три алтернативни учебни програми, по избор на родителите и ученика: „Религия – православие“, „Религия – ислям“ и „Добродетели / етика“. Целта на този час е да се засили възпитателната функция в българските училища, възпитанието в добро, в добродетели, каза министър Вълчев. „Програмата по религия ще бъде един от двата алтернативни пътя за формиране на добродетели и нравствена култура. Другият ще е програма с фокус върху етичните и гражданските компетентности, без конфесионална религия. При изработването на концепцията за този учебен предмет МОН е използвал опита на български училища и на образователни модели от чужбина.
- Кой ще преподава „Добродетели и религии“? Министърът заяви, че свещеници няма да се занимават с тази дейност – в нито една от трите програми. Стана ясно, че „единствено учители с университетска квалификация“ ще работят с децата. В програмите, които съдържат елементи на религиозно образование, преподаването ще остане в ръцете на педагози, отбеляза министърът. В представената концепция изрично се казва, че в начален етап Добродетели / етика ще се преподава от началните учители, които ще преминат допълнителна кратка квалификация. В концепцията не е описано кой ще води занятията по програмите „Религия – православие“ и „Религия – ислям“.
- „Новият предмет няма да доведе до допълнителна натовареност на децата“, увери министърът. Това ще стане за сметка на оптимизиране на учебните програми, което ще се осъществи с по-сериозна дългосрочна реформа. При всички случаи новият учебен предмет ще бъде въвеждан „бавно, поетапно и предпазливо“, и първоначално само в 1. клас, увери министърът. По него няма да има оценка.
- Относно опасенията, че новият предмет ще разделя децата, министърът отговори: „Да, в образованието децата се разделят, но само според интересите, способностите и постигнатите резултати, за да може да се подкрепи персонализираното развитие на всяко дете. В случая - за да се осигури избор. Учениците се разделят всеки ден по различни часове. Религията в училище няма да възпитава култура на разделение. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни“.
Също така г-н Вълчев обясни, че предстои формиране на работна група, която ще подготвя програмите. В нея няма да бъдат включени само богослови – „иска ми се да има повече плурализъм“, каза той. Предстои да се уточнява как ще се организира практически осъществяването на идеята за алтернативен предмет: колко деца ще формират група, как ще се осигуряват учители по трите алтернативи на предмета и т. н.
Концепцията на новия предмет беше публикувана на страницата на МОН на 7 май и ще е обект на обществено обсъждане до 1 септември. За въвеждането на нова дисциплина в раздели А и Б на учебния план са необходими законодателни промени, които от МОН ще бъдат предложени на Народното събрание през есента.
Публикуваната концепция на МОН за новия учебен предмет е фокусирана върху алтернативата „Добродетели / етика“. Така предложеният вариант, с графични изображения, предполага, че предметът Религия ще възпитава децата в „специфични“ добродетели като „вяра, благочестие, смирение и благоговение“. Докато добродетели като „свобода, справедливост, свободно изразяване на мнение, отстояване на собствена позиция, зачитане на правовия ред, научно любопитство“, са описани очевидно като „светски“ добродетели на гражданското общество. Това противопоставяне на концептуално равнище може да породи множество проблеми и пречки пред новия предмет, особено в неговата конфесионална форма, и вместо да успокои, ще засили опасенията, че чрез него може да се прокарват антидемократични и антиевропейски идеи.
Общото между двете религиозни програми с конфесионално съдържание и светската им алтернатива, според концепцията, е „тяхната насоченост към духовността, универсалните човешки ценности и добродетели, сред които уважението към достойнството на ближния, честността, отзивчивостта към нуждите на другите, съпричастността към техните тревоги и страдания, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и др.“.
От МОН смятат, че по този начин отговарят „на очакванията както на родителите, които биха искали децата им да изучават религия с елементи на конфесионално обучение, така и на онези, които биха избрали възпитанието в граждански ценности“.
През следващите месеци предстоят сериозни анализи и обществени обсъждания на предложената концепция и програма. Вероятно промени ще се наложат и в учебните програми по религиите.
