Субсидията на БПЦ за 2025 г. от държавния бюджет скочи от 37.4 милиона лева през 2024 г. на 62.86 милиона лева, т. е. за тази година увеличението е с повече от 25 милиона лева или приблизително 68%.
Допълнително финансиране БПЦ получава и по проекти от Държавен фонд „Земеделие“, като за изминалата година на вероизповеданията са дадени 14 милиона лева, повечето от които - за БПЦ.
Според публикация на в-к „Капитал“ решението за увеличаване на субсидията от бюджета е дошло по предложение на Св. Синод на БПЦ. „Като обосновка за своето бюджетно предложение Светият Синод посочва текучество на кадри, мотивиране на служителите, които стават в резултат от инфлацията и повишената минимална работна заплата“, пише изданието.
Според закона субсидията от 1 януари 2024 г. се определя минимално като 15 лв. за всеки български гражданин, който при официалното преброяване се е определил като православен християнин.
В същото време БПЦ не дава информация за броя на клириците и други църковни служители, които получават заплата от държавния бюджет. По този начин не може да се разбере и каква част от субсидията отива за заплати и каква част остава за други нужди, които също не се конкретизират.
Когато през 2019 г. за първи път бюджетът пое свещеническите заплати, за тази цел бяха отпуснати 5 милиона лева.
Според различни социологически проучвания обаче България е европейската страна с най-нисък брой свещеници на глава от населението – 12 на 100 000 (през 2017 г. при 80 на 100 000 в Румъния и 87 на 100 000 в Гърция). Драстичен скок на ръкоположенията от 2019 г. до днес, който да оправдае толкова голямо повишение на субсидията за заплати, няма.
Освен инфлацията и повишената минимална работна заплата в страната, посочени в синодното предложение за увеличаване на субсидията, друг фактор е приравняването на свещеническите заплати с началните учителски, които нарастваха през последните години, а нямаше актуализация на субсидията за БПЦ. (През 2019 г. минималната основна заплата на учител беше 920 лв., а до 2024 г. тя нарасна двойно; от 1 март 2025 г. учителската заплата е определена на 2127 лв.). За други разходи освен заплатите, предвидени в субсидията, не се дава информация.
За разлика от другите ведомства в бюджета, по отношение на вероизповеданията няма посочени отделни пера за разходването на общата сума – например, за заплати на персонала и др. Единствената конкретизация на разходите в държавния бюджет за тази година е 600 000 лв. за Рилския манастир и по 200 000 за другите две ставропигии – Троянския манастир и Бачковския манастир, както и за българските енории в чужбина (виж таблицата).
Същевременно средствата на митрополиите от църковни приходи, които държавната субсидия за заплати на клириците освободи, не бяха насочени в благотворителни, социални и образователни дейности. БПЦ е може би единствената православна църква, която не развива организирана благотворителност, а системното финансиране на катехизаторска дейност сред деца и възрастни е минимално и в единични епархии. Две-три са епархиите, които поддържат и своя издателска програма.
От публикацията на „Капитал“ става ясно също, че ревизията на НАП, която беше извършена в БПЦ миналата година, е завършила с издаване на акт, който БПЦ оспорва.
Тогава и БПЦ, и НАП бяха крайно пестеливи на информация. Стана ясно, че данъчната проверка е за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г., както и че Св. Синод възприема проверката като „недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на БПЦ“. Според становището на Синода „контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции“. През 2024 г. не стана ясно дали проверката е завършила и дори имаше слухове, че НАП се е отказала да проверява църковните структури.
Финансовите дела на БПЦ продължават да са обвити в тайна и в тях не се допуска никаква публичност. През ноември 2024 г. патр. Даниил се разпореди до края на годината да се състави регистър на имотите, собственост на църквите и манастирите в Софийска епархия, в съответствие с изискванията на Глава трета от Устава на БПЦ-БП. Засега няма информация дали това е направено и дали този регистър ще е публичен.
За данъчната политика в съседните на България православни църкви виж тук. В Гърция, в Румъния и в Сърбия църковните ръководства държат обществото да знае, че Православната църква плаща данъци. Публични изявления на йерарси, които подчертават това, както и публикуване на справки за платените данъци в Гърция и Румъния, е част от техния пиар за изграждане на доверие в религиозните институции.
