В четвъртата неделя на Великия пост Негово Светейшество Даниил, Софийски митрополит и Български патриарх, отслужи св. Литургия в храм „Св. вмчк Георги“ в столичния квартал „Дървеница“.
От някогашното село с това име днес е останала 140-годишната църква и гробището край нея. Урбанизацията е променила селището и сега то е един от многото столични комплекси с големи жилищни блокове, сред които скромно, но с достойнство стои неголемият храм. Той стана много известен в София (и не само) с дългогодишното образцово пастирско служение на свещ. Димитър Вукадинов (1930-2012 г.), който „падна на браздата“ (почина по време на богослужение), след като беше възобновил селската църквица, а успя да създаде и живата църква – общност от дейни православни християни. Много от тях и сега идват от другия край на столицата, защото за тях храмът на Христовия мъченик Георги е духовен дом, където те намират утеха, духовна храна и „жива вода“, изживяват божествените тайнства и сърцата им преливат от радостта на общението в молитвата.
Храмът е изграден скоро след освобождението (ок. 1884 г.) и е обслужвал жителите на с. Дървеница, първото село по пътя от София през Железница към Самоков. В средата на миналия век, когато столицата се разраства и в Дървеница се построяват жилищни блокове, църквата е занемарена, но в 90-те години о. Димитър Вукадинов започва едновременно обнова на енорията и на самия храм. По това време група студенти от съседния Студентски град са привлечени от пламенната вяра и всеотдайната дейност на свещеника и започват да се черкуват там, някои от тях се кръщават в тази църква и завинаги се посвещават на Бога и Църква Му. Един от тях, студентът в Английска филология Атанас Николов, днес е патриарх на Българската православна църква – Негово Светейшество Даниил. Той е кръстен на двадесет и петгодишна възраст на 29 март 1997 г., събота, след вечерната за Кръстопоклонна неделя (30 март), от архим. Флавиан, сега председател на храма, в присъствието на о. Димитър, който прислужва, Динко Желязков (сега Неврокопски митр. Серафим) пее на певницата, а Иван Добрев (сега свещеник на о. Крит) е кръстник. Подготвен духовно от о. Димитър, Атанас есента записва богословие в Софийския университет и постъпва като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. Георги“, където духовен старец му става Неврокопски митрополит Натанаил († 2013 г.).
В изминалите осем месеца новият патриарх и софийски митрополит служи непрекъснато в столицата и епархията, но едва сега дойде ред на дървенишката църква, неговата духовна Витезда. Може би нарочно е избрал днешния ден, когато преди двадесет и осем години в същия храм е станал християнин. Присъствието му обаче беше дългоочаквано и донесе голяма радост на всички. Църквата се препълни отрано и преди литургията се случи нещо невиждано досега: патриархът пострига тринадесетима нови иподякони или, както е по книга, „четци и певци на Българската църква“. Те бяха предложени от свещениците в храма, за да станат техни помощници в богослужбите. Сред тях имаше момчета в първите класове, но също и трима връстници на патриарха от онези първи техни години на приемането и прегръщането на Христовата вяра.
Не е известно досега да е имало такова многолюдно постригване на иподякони, така че днешното ще остане в историята на БПЦ. Това обаче не беше преднамерено търсене на някакъв рекорд, а просто всички желаеха да бъдат постригани в техния храм от самия патриарх. Защото трябва да се отбележи и това, че през последните петдесет години не се помни патриарх да е служил в този скромен храм. Обикновено са идвали викарните епископи да служат на празника или по друг повод. Затова сега радостта беше многопластова.
Които знаят размерите на дървенишката църква, може и да си помислят: че къде се побраха в олтара всички тези иподякони (а както обикновено, служиха и няколко от старите иподякони)? Е, не се побраха. Половината останаха да се черкуват пред иконостаса. Но пък на Малкия и Големия (Великия) вход се получаваше едно дълго шествие от двадесетина иподякони, следвани от протод. Иван Петков, протосингела архим. Йоан, архим. Флавиан, доц. прот. Стоян Чиликов и свещ. Георги Желязков. Естествено, няма свещници за всички иподякони, няма и т. нар. рипиди („слънца“ им казвахме като деца), но пък в църквата свещи има колкото щете. Оставаме с надеждата, че днешното встъпване в първата (да я наречем предварителна) степен на църковния клир ще стане подтик един ден някой от тези „четци и певци“ да премине в дяконска и презвитерска степен. Пък и по-нагоре.
На певницата се събраха няколко певци, за да озвучат молитвените текстове на утринната и литургията. Но и богомолците, които отдавна знаят почти наизуст повечето песнопения, пригласяха и целият храм се изпълваше с хваление към Троичния Бог. За отбелязване е и щастливото съвпадение, че днес, когато е календарната памет на св. Йоан Синайски или Лествичник, се отбелязва и неговата неделя – четвърта от великопостните недели, посветени на видни личности на духовното подвижничество.
След отпуста Негово Светейшество произнесе слово върху евангелското четиво от Глава 9 на Евангелие според Марк – за изцеряването на бесноватия младеж, като наблегна на значението на силата на вярата, на молитвата и поста. Той свърза тези стъпки в подвига и с живота на св. Йоан Лествичник.
Настоятелството на замисления да се изгради храм „Възнесение Господне“ на височината източно от „Св. Георги“, където до 1953 г. е имало малка стара църква, запозна патриарха с направеното досега, както и с предстоящите дейности, за да може през идната година да започне строителството на новия храм в кв. „Младост-1“.
* Снимки: Сайт на Софийска митрополия
