В деня за възпоминание на жертвите на комунистическия режим – 1 февруари, Българският патриарх Даниил отслужи панихида в памет на осъдените от Народния съд (на 1 февруари 1945 г.) и убити регенти: принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, и за всички жертви на режима. Датата беше установена през 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов и оттогава в този ден се отслужва панихида за упокой на душите на загиналите. Това е първият път обаче, когато заупокойната служба се извършва от Българския патриарх.
В софийкия храм „Св. Седмочисленици“ в съслужение с Негово Светейшество бяха Браницки епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, ставроф. ик. Николай Коцев – председател на храма, ик. Станко Дидов и свещ. Димитър Събев от храмовото духовенство, ик. Николай Георгиев – ефимерий на параклиса „Св. цар Борис-Михаил“ в двореца „Врана“, както и прот. Димитър Кутлев. Молитвено участие в панихидата взе и Тивериополски епископ Тихон.
На заупокойното последование присъстваха Симеон Сакскобургготски, дъщеря му Калина и семейството ѝ, проф. Огнян Герджиков – бивш министър-председател (2017 г.) и бивш председател на Народното събрание (2001-2005), народни представители и общественици, християни.
В словото си след панихидата патриархът каза, че на днешния ден се навършват осемдесет години от присъдата на Народния съд „над царските регенти, министри, депутати и царски съветници и хиляди хора, пострадали от комунистическия режим“. Той ги определи като „достойни човеци, които са били в продължение на години в управлението на държавата, армията и инстутициите“.
Патриарх Даниил подчерта, че днес отправяме молитви за упокоение на душите на царските регенти и на всички несправедливо осъдени и убити от комунистическия режим: „Нека се помолим да се простят греховете на убитите, които те като човеци са извършили в своя живот, но и да не допускаме омразата, неприязънта и гневът към хората, позволили злодеянията, да управляват нашите мисли и постъпки, но да помним думите на псалмопевеца, който каза: Всички съгрешиха и станаха еднакво негодни“.
Според него и до днес има разделение в обществото „в отношението към двете идеологии“, без да уточни кои две идеологии има предвид: „До днес се изразяват мнения абсолютно в подкрепа на една от идеологиите и отрицание на другата, което ни свидетелства, че това разделение и днес още не е преодоляно“.
В същото време, според него, „без да видим ясната причина защо се случва всичко това, защо човеците така лесно се поддават на такава омраза и такова отрицание“, не можем да продължим напред. Обяснението според патриарха е грехът, който стои в основата на тези разрушителни действия, довели до погубването на толкова хора. Грешният човек не може да построи справедливо общество: „Когато не можеш да търпиш чуждото мнение, когато си мислиш, че светлото бъдеще може да се постигне като премазваш човешки съдби, то това е явно пренебрежение към заповяданото ни от Бога“.
Патр. Даниил призова „поне лично ние да не участваме в това отрицание и в тези вражди и поне ние да простим, и да не се гневим без причина на човеците“. Ако в личния ни живот настъпи „това помирение“ и разберем, че „ние сме братя и сестри в Единия Бог, Който Сам пострада за нас и ни завеща да имаме не омраза, злоба и отмъщение, а любов помежду си“, то тогава помирението ще настъпи и в обществения живот.
Накрая патриархът се помоли за „княз Кирил Преславски, министър-председателя Богдан Филов, генерал Никола Михов и всички несправедливо осъдени и убити от комунистическия режим, но и за всички пострадали от жестокостите и ненавистта човешка – да ги прости Бог и да ги причисли към праведните, а на нас Бог да ни помогне да преодоляваме разделението и да живеем като братя“.
Прави впечатление, че в словото на патриарха не присъстваше темата за убитите и преследвани заради християнската си вяра български свещеници и православни християни.
