На 30 октомври в Министерството на външните работи в София се проведе семинар на тема „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“. Той беше организиран от Дипломатическия институт към министъра на външните работи (ДИ) и Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“ (ВПИК). В проявата взеха участие, наред с другите Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, деканът на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Ивайло Найденов, представители на религиозните общности у нас, на академичните среди, общественици. Целта на семинара беше да се обсъди важността на междурелигиозния диалог и социалната хармония като основа за стабилност и единство в българското общество.
Семинарът беше открит от Таня Михайлова – директор на ДИ. Митр. Антоний прочете приветствие от името на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. Приветствия имаше и от Иван Кондов – министър на външните работи, от д-р Мустафа Хаджи – главен мюфтия на мюсюлманите в България, както и от д-р Георги Кръстев – директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС на Република България, и др.
В първата сесия беше отделено място за религиозните лидери и тя беше озаглавена „Заедност на религиите: Гласът на вероизповеданията в България“. В рамките на тази сесия митр. Антоний представи своя доклад на тема „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“. В него той отбеляза, че Българската православна църква се ползва с високо доверие в обществото и това ѝ дава основание „… да бъде обединяващо звено, да представлява своеобразен мост между обществото, държавните институции, различните религии и общности“. Архиереят посочи ролята на БПЦ за формирането на ценностите и мирогледа на хората. „Църквата оформя културата и отношението към света и към другия човек, възпитава в милосърдие и възпира враждебността, която е основа за екстремни явления в обществото“ – каза владиката. В заключение той заяви: „Разбирането на основните аспекти на различните религии позволява да приемем и ценим разнообразието и е в помощ на създаването и утвърждаването на хармонична среда, в която всеки, независимо от културно-религиозните различия, е пълноценна част от обществото“.
В същата сесия свои доклади представиха Ведат С. Ахмед – председател на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманското изповедание, еп. Петко Вълов – председател на Епископската конференция на Римокатолическата църква в България, Владимир Райчинов – зам.-председател на Обединените евангелски църкви в България, проф. Гарабед Минасян – представител на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България, и Максим Делчев – председател на Централния израилтянски духовен съвет.
Втората сесия се проведе под надслов „Меката сила на заедността в България като инструмент на публичната дипломация“. В сесията участие взеха представители на академичната общност в страната: проф. д.и.н. Йордан Пеев, доц. Ивайло Найденов, д-р Николай Нешев, проф. Симеон Евстатиев, д-р Богдан Паташев, доц. д-р Албена Танева. Доц. Найденов представи своя доклад на тема „Миротворство, осъзната отговорност и лидерство в междурелигиозния диалог. В памет на блаженопочиналия Български патриарх Неофит“. В него деканът на софийския БФ разгледа „… три реалии, които са с особено значение в личния и обществения живот, и то конкретно в контекста на един възможен междурелигиозен диалог: мир, отговорност, лидерство“. Доц. Найденов описа мира като „… свещена универсално-религиозна традиция и състояние на хармония между Бог и човек, между Творец и творение, състояние на съ-съществуване по волята и чрез любовта на Абсолютния Бог. Източник и подател на мира в Писанието е Бог и това е видно от ред библейски свидетелства: „Той ни дава мир“ (Ис. 26:12); Той е „Примирител“ (Бит. 49:10); „Господ, Бог на мира“ (Рим. 15:33)“. В доклада си доц. Найденов посочи отговорността на човека за творението, „… отговорност, която става все по-осъзната в контекста на едно безумно и варварско отношение към човека и природата“. Тези важни въпроси неизменно отвеждат до ролята на лидерите в съвременния свят, които, според доц. Найденов, следва да са „… хора обдарени, носещи благодат и излъчващи любов“. На въпроса какъв трябва да бъде добрият лидер според християнството, деканът на Богословския факултет цитира блаженопочиналия Български патриарх Неофит: „Това е човек, който трябва да приема своя пост като възложено му от Бога служение на ближните, който се грижи не за своето добруване, а за благоденствието на онези, грижата за които му е възложена; човек, който винаги трябва да бъде на разположение, готов да послужи. Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен; издига го не за да „господарува“ над тях, а за да им бъде „слуга“ и „раб“. Това беше принцип на живот и управление и на самия патриарх Неофит, посветил се на служение на Църквата и народа, посочи доц. Найденов.
Семинарът завърши със свободна дискусия на тема „Интеррелигиозен диалог като средство за разбирателство“. В дискусията бяха обменени ценни идеи и добри практики за насърчаване на диалога и разбирателството между различните религиозни общности в страната.
Снимки: Сайт на Министерство на външните работи
