На 2 юни, неделя, ще се проведат изборите, на които всяка епархия на БПЦ ще излъчи свои представители за участие в Патриаршеския избирателен църковен събор, определен за 30 юни.
Всеки митрополит ще свика епархийските избиратели, които от листа с 15 клирици и 8 миряни трябва да излъчат своите представители – трима клирици и двама миряни, както определя Уставът на БПЦ в Раздел 2. От Софийска епархия в събора ще участват шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът от 15 клирици и 8 миряни, кандидати за представители на епархията, се съставя от управляващия митрополит при участието на епархийските съветници и архиерейските наместници (чл. 44, 2).
Изборите за епархийски представители се провеждат под председателството на митрополите при кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели. Вотът е таен, избира се кандидатът, получил повече от половината гласове. За избора се съставя протокол, подписан от митрополита и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Св. Синод.
Мотивирани жалби от избиратели до митрополита за нередовност в избора се подават в тридневен срок от неговото провеждане. Жалбите се разглеждат от Св. Синод в намален състав. Ако се установи, че изборът е нередовен, го касира и определя провеждането на нов избор. Митрополитът разпорежда незабавното провеждане на нов избор (чл. 43, 2 и 3).
Освен това всеки епархийски митрополит определя и двама представители на епархийските си манастири – един монах и една монахиня за участие в Патриаршеския събор (чл. 43,5).
Представителите на епархията, снабдени с писма, съответно подписани и подпечатани, участват като членове на Патриаршеския избирателен църковен събор.
Уставът на БПЦ определя следните участници в Патриаршеския избирателен църковен събор, които гласуват за нов Български патриарх:
- архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
- по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десетима представители – шестима клирици и четирима миряни;
- по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня;
- по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
„Най-малко седем дни преди деня, определен за провеждане на Патриаршеския избирателен събор“, членовете на Св. Синод определят трима кандидати за патриарх. „Вотът е таен и се определя с две трети от гласовете на синодалните митрополити (чл. 45, 1). Участниците в Патриаршеския избирателен събор избират един митрополит от списъка с трима кандидати, който ще бъде Български патриарх. Той трябва да получи „най-малко две трети от гласовете на присъстващите избиратели“ (чл. 47, 2).
