При голям интерес премина представянето на делото и творчеството на издателя и общественик Васил Колев в Нов български университет, за което вече съобщихме (тук). Събитието се проведе в „Център за книгата“ на НБУ и беше уважено от много студенти, преподаватели и гости на този университет, сред които и архим. Серафим (Геновски) – бивш ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Конкретен повод за събитието беше дарението, направено от г-н Колев за Библиотеката на НБУ, на книгите на издателство „Чернат“, чийто основател и собственик е той.
Представянето премина под формата на свободен разговор: първоначално между ректора на НБУ проф. Пламен Дойнов, г-н Колев и проф. Иван Желев, след което в него с въпроси и изказвания се включиха и много от уважилите събитието гости.
Васил Колев е познат у нас – включително и на читателите на Двери – най-вече със своите дългогодишни и всестранни усилия за реабилитиране на ловчанския свещеник о. Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) като „предател“ на йеродякон Игнатий – Васил Левски. Една клевета, която от десетилетия е опровергана от историческите източници и в сериозните исторически изследвания, но и един мит, който упорито продължава да битува на масово равнище и да намира все по-нови и нови въплъщения (виж, например, тук и тук). Г-н Колев е автор и съставител на книги, посветени както на разобличаването на клеветата за „предателя“ поп Кръстю, така и на самата личност на този наш изтъкнат духовник и възрожденец. Той е и първият издател на запазените до нас съчинения на о. Кръстю Никифоров, „отлежавали“ повече от столетие в НБКМ: Стихове и публицистика (тук). Съществен негов принос е и изданието, посветено на онези български писатели и поети, които с творчеството си са „допринесли“ за утвърждаването на клеветата и мита за „предателя“ поп Кръстю (тук).
Това обаче не е единственият фокус за г-н Колев, който се бори и с други митове и лъжи, свързани главно с гр. Ловеч и ловчанския край, от който той е родом. Такава е още и лъжата за моста над р. Осъм и един от символите на Ловеч, известен като „Покритият мост“. Този мост, представян и днес, включително и в учебниците, като „моста на Колю Фичето“, в действителност е творение на друг човек: арх. Стефан Олеков. В края на 20-те години на миналото столетие арх. Олеков изгражда и в 1931 г. завършва – на мястото на изгорелия и изцяло разрушен през 1925 г. мост на Колю Фичето – съществуващия и днес мост, чиито външен облик през 80-те години на 20 в. е неуместно променен, с цел да бъде представян като произведение на прочутия възрожденски строител.
В основата на тези два на пръв поглед нямащи нищо общо един с друг случая лежи според г-н Васил Колев користният интерес във времето на конкретни хора, както и по-общо интересът на властимащите: в случая с клеветата за „предателя“ поп Кръстю това е интересът на действителните предатели на Апостола на българската свобода, съчетан с общата тенденция към очерняне на Православната ни църква въобще, докато в случая с „Покрития мост“ – опитът за изкуствено възвеличаване на гр. Ловеч и комерсиалният интерес от това възвеличаване, за сметка на историческата истина и на паметта на един изтъкнат и незаслужено ограбен в творчеството си български архитект – Стефан Олеков.
Всички тези и много други въпроси бяха засегнати в продължилото повече от час представяне, след което г-н Колев подари на гостите екземпляри от свои книги, а всички присъстващи се обединиха около важността на търсенето и отстояването на истината.
Пълен видео-запис от събитието може да бъде проследен на фейсбук-страницата на Център за книгата – тук.
