Георги Кръстев, директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, е изпратил отговор относно жалба, постъпила на 27 февруари по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване. От съдържанието на становището може да се предположи, че става дума за жалба по повод касирането на изборите в Сливенска епархия и издаването на синодна наредба, с която се променя редът за избор на епархийски митрополит в противоречие с Устава на БПЦ. Жалбата е внесена от отделно лице.
В отговора си Дирекция „Вероизповедания“ казва, че държавата не се намесва в делата на БПЦ, и заявява: „Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията е недопустима държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции. Това правило е универсално и се отнася за всички вероизповеданията, в т. ч. и Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП)“.
Дирекцията заявява, че може да образува производства при нарушаване на Закона за вероизповеданията, но не е компетентна да се изказва при нарушаването на уставите на вероизповеданията, включително Устава на БПЦ-БП. Тя може да предприеме мерки, само ако представителен орган на самото вероизповедание сезира Дирекцията за нередности.
С други думи, Дирекция „Вероизповедания“ смята, че няма основания да се меси в спора за нарушаването на Устава на БПЦ-БП в частта за избор на митрополит чрез наредба, с която отделни митрополити промениха уставния ред в хода на самата процедура на вота за Сливенски епархийски архиерей.
Специалисти по каноническо право коментират, че създалата се ситуация изважда наяве „дефекти“ в каноническия ред в БПЦ, заради които се стига до положение, „при което решенията на Св. Синод няма пред кого да бъдат обжалвани и се навлиза в порочен кръг на безалтернативност“.
Църковни юристи също посочват, че Законът за вероизповеданията изисква всяко изповедание да има свой устав, който задължително трябва да съдържа: структурата и органите на вероизповеданието; начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат; лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, начина за определянето им и начините, по които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието (чл. 17, т. 3-6 от ЗВ). По тази логика нерегламентираните промени в устава на едно вероизповедание все пак могат да се разглеждат като нарушение на Закона за вероизповеданията.
Междувременно стана ясно, че жалби и петиции относно касирания вот и нарушаването на Устава продължават да бъдат изпращани до държавните институции. Епархийски избиратели от Сливенска епархия са сезирали парламента за нередностите в избора на митрополит. Жалба, подписана от хиляди граждани от Сливенска епархия предстои също да бъде внесена. Жалба с подписи срещу синодната наредба събират и граждани – свещеници и миряни от Варна и областта.
