Две обръщения отправи Негово Светейшество Българският патриарх Неофит в началото на Великия пост. В Неделя сиропустна той призова вярващите да пристъпят „към последното, завършително и най-важно действие от подготовката за встъпването ни в този спасителен период – акта на взаимното всеопрощение“. В словото си патриархът припомни, че прошката на ближните ни е дадена като заръка от самия наш Господ Иисус Христос: Прощавайте и простени ще бъдете“ (Лука 6:37).
Негово Светейшество обяснява и причините Църквата да постави изискването на взаимно опрощаване на входната врата на поста: „Когато прощаваме, се освобождаваме от тежестта на онова, което е натрупано в душата и което спъва естествения ни устрем към Бога и висините. Когато знаем, че сме простени, усещаме лекота, душевен мир и неземна радост. Взаимното всеопрощение ни дава неимоверни сили, с които да се издигнем над земното и суетното, за да продължим напред и нагоре – в стремежа си към светлото и висшето“.
Затова той призовава вярващите: „Нека истински да се възползваме от предоставената ни възможност. Да се очистим взаимно от бремето на гнева, на всяко волно и неволно прегрешение и преобразени чрез банята на покайните сълзи да встъпим в благословеното време на покаянието“.
В края на словото си първойерархът на БПЦ моли за прошка и заявява: „… пръв от всички прощавам с надежда да бъдем Отечески простени и от Всемилостивия и Всеопрощаващ Бог, за да бъдем приети от Него като верни чеда в царството на светлината, мира и радостта“.
В навечерието на Великия пост Негово Светейшество отправи и послание до клира и народа на Софийска епархия, която е под негово духовно управление. В посланието си той дава отечески насоки на клира, монашеството и паството за предстоящия пост, наричен от него „благодатен период на светата Четиридесетница“, който ни подготвя за празника Възкресение Христово.
Патриархът посочва духовните ползи за вярващите от участието им във Великия пост: това е „благоприятната възможност да се откъснем от суетата и измамната слава на този свят, да се вглъбим в себе си и да се съсредоточим върху единственото потребно (срв. Лука 10:38-42). „Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден!“, както ни призовава Църквата в богослужебното последование за днешния ден. Да се очистим от всяка сквернота на плътта и духа, от всеки нечист помисъл, за да обновим по този начин връзката си с Бога, с ближния и с цялото творение“.
В посланието си Негово Светейшество набляга върху това, че „… в своя най-дълбок смисъл постът на християнина е средство, а не цел! Постът е път, по който вървим не само през специално определените ни за това дни от църковната година, но и през целия си съзнателен живот, а крайната цел на това вървене, последната спирка от този път е цялостното ни обновление и преобразяване“.
Патр. Неофит отново обръща внимание на „най-тежкия от всички грехове – войната“ и призовава „да засилим още повече нашата лична и обща молитва за мир по света, да проявяваме истинска християнска любов, милосърдие и състрадание към тези, които се нуждаят от тях, и да постим с още повече усърдие, с надежда човечеството да заживее в мир и благоволение, с благодарение към своя Творец и Промислител и за прослава на Неговото свято име“.
В заключение Негово Светейшество пожелава Великият пост да бъде „… за духовна полза на всички нас, за възрастване и взаимно усъвършенстване във вярата и в християнските добродетели, с които да украсяваме живота си като Христови ученици“.
