На днешния празник в чест на св. великомъченица Марина Пловдивският митрополит Николай направи „архонт“ Георги Гергов, известен бизнесмен и функционер на БСП, почетен консул на Русия у нас. В словото си митр. Николай каза, че титлата му се връчва заради „неговите заслуги православието в Пловдив да пусне още по-дълбоки корени – дотолкова, че никой никога да не може да ги изтръгне“. Пловдивският митрополит беше поканил за празника на св. Марина Доростолския митр. Яков (бивш негов викарий), Мелнишки еп. Герасим, Велички еп. Сионий, Браницки еп. Пахомий, своите сегашни викарни епископи и др., като в тяхно присъствие той връчи „отличието“ на Гергов.
Според медийните публикации това е израз на благодарността на владиката за подареното му някогашно гръцко училище на тепето над митрополията и античния театър, където се местят офисите на митрополията, както и за ктиторството на храма „Св. Климент Охридски“.
Практиката на „архондисванията“, както разговорно се наричат у нас, дълго време не беше във фокуса на общественото внимание. Тя беше инициатива на амбициозни младежи, сред които фамозният архим. Дионисий, които успяха да привлекат няколко епископи и митрополити за производство на „църковни благородници“ срещу заплащане. След острата реакция на обществото и църковния народ Св. Синод на БПЦ под председателството на покойния патр. Максим осъди тези действия, но впоследствие именно под натиска на митр. Николай, който хареса идеята, синодът разреши тази странна практика. Първият архонт, произведен в Пловдив, беше оръжейният търговец Петър Манджуков. На страницата на Пловдивска митрополия пък се появиха материали „в защита на архонтството“, включително и интервю с архим. Дионисий.
Така през изтеклите повече от две десетилетия с любопитната, но куха титла се сподобиха видни наши богаташи, някои от тях – с не съвсем ясен бизнес. Доколкото в последните години не се беше чувало официално за такова „отличаване“, се създаде впечатление, че чуждата на църковния дух и на българските традиции практика е преустановена. Днешното архондисване обаче показва обратното.
В църковното съзнание и за българското обществото като цяло „архонт“ не е почетна титла, а знак на съмнително сътрудничество между богаташи и определени църковни среди. За бизнесмените това е смехотворен опит да добавят „благородничество“ към парите си, а за църковниците – да си осигурят сериозни спонсори.
Снимка: Дневник
