Възстановена е църквата на манастира "Свети Йоаким Осоговски" край кюстендилското село Кутугерци. Основният дарител е Димитър Стоянов, но средства са отпускани и от Дирекция "Вероизповедания" на МС.
В събота, когато се чества паметта на св. Йоаким Осоговски, в манастира ще има богослужение, а от 14 часа всички миряни са поканени на курбан за здраве, а още в 8,30 ч. тръгва автобусът за село Кутугерци от автогара - Кюстендил.
Пред радио Дарик основният дарител Д. Стоянов заявил, че бил обещал пред свети Йоаким и неговия приятел Росен, сега отец Яков, да възстанови храма. Той се надява в скоро време да бъде изграден отново целият манастир.
Манастирът в Кутугерци е съществувал до 1913 г., когато е бил разрушен.
Курбанът утре ще бъде осветен от свещениците Георги Драганов и Светослав Григоров. Отец Георги е председател на настоятелството на храма "Св. Мина" в Кюстендил.
Б. ред.: Години наред богословът Росен Дончев, родом от Кюстендилско, се грижеше самоотвержено за кутугерската обител, но миналата година я напусна, поканен от Пловдивския митрополит Николай да ръководи богат манастир в Пазарджишко. Там той прие монашество с името Яков.
Двери.бг научи, че на празника в Кутугерския манастир с благословението на Н. Св. Максим, Български патриарх и Софийски митрополит, е бил протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Григорий. За този ден е дошъл от Баткунския манастир и йеромонах Яков (Дончев).
Историческа справка (сведенията са от интернет, затова не винаги отразяват православното разбиране за нещата):
Св. Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец, който заедно с Гавриил Лесновски и Прохор Пчински били верни последователи и ученици на първия просиял български светец Иван Рилски.
Не е известно откъде е родом; от житието му се знае, че дошъл от запад в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Р. Македония, му посочвa търсеното oт него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река.
Тук свeти Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. След смъртта му през 1105 г. неколцина ловци го погребват пред неговата пещера. След още петдесет години овдовелият свещеник Теодор от Овче поле се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открива чудотворните мощи на светеца, които са положени в построената в негова памет църква.
В средата на 12 век култът към свети Йоаким става толкова популярен, че около храма е изграден едноименният манастир, който се превръща в едно от огнищата на българщината в района (сега на територията на Р. Македония). Манастирът е посетен от цар Калоян в началото на 13 век. В Осоговския манастир през 1393 г. самостоятелният феодален владетел на Северна Македония Константин Драгаш пренася от Търново мощите на свети Иларион Мъгленски. Българската църква чества паметта на свети Йоаким Осоговски на 16 август.
Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската паланина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (в пределите на Македония).
Св. Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец, който заедно с Гавриил Лесновски и Прохор Пчински били верни последователи и ученици на първия просиял български светец Иван Рилски.
Не е известно откъде е родом; от житието му се знае, че дошъл от запад в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Р. Македония, му посочвa търсеното oт него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река.
Тук свeти Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. След смъртта му през 1105 г. неколцина ловци го погребват пред неговата пещера. След още петдесет години овдовелият свещеник Теодор от Овче поле се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открива чудотворните мощи на светеца, които са положени в построената в негова памет църква.
В средата на 12 век култът към свети Йоаким става толкова популярен, че около храма е изграден едноименният манастир, който се превръща в едно от огнищата на българщината в района (сега на територията на Р. Македония). Манастирът е посетен от цар Калоян в началото на 13 век. В Осоговския манастир през 1393 г. самостоятелният феодален владетел на Северна Македония Константин Драгаш пренася от Търново мощите на свети Иларион Мъгленски. Българската църква чества паметта на свети Йоаким Осоговски на 16 август.
Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската паланина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (в пределите на Македония).
