Колегията за определяне на носителя на Голямата награда за научна и изследователска дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е определила за носител на наградата за 2020 г. проф. дфн Георги Атанасов Попов от Богословския факултет.
Свещенически син и по-голям брат на иконом Кирил Попов, Георги Попов завършва през 1963 г. шестгодишния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, и Славянска филология в СУ. Започва работа най-напред като учител, като не престава да се занимава и с наука. Благодарение на богословската и църковнопевческата си подготовка той заедно с друг един семинарист и богослов, известния славист Стефан Кожухаров (1934-2000 г.), става водещ изследовател на историята на православната славянска химнография.
През десетилетията на научната си дейност в Института за български език при БАН проф. Георги Попов се изгражда като световно известен български езиковед – медиевист и текстолог. От самото начало на научните си занимания той, благодарение и на богословското си образование, започва да се налага като специалист в областта на славянската и на византийската химнография. В резултат от неговите изследвания през последните повече от четиридесет години палеославистиката беше успешно обогатена с изключително важни открития.
Приносите на проф. Попов се състоят основно в това, че той успя да открие десетки оригинални български химнографски творби от периода 9-10 век и да проследи тяхното разпространение сред православните славяни. Тези открития наистина внесоха прелом в палеославистиката по отношение на химнографското творчество на старобългарските писатели, обогатиха познанията за организацията на богослужението и на просветния живот в българската държава след 886 г., за конкретните носители на кирилометодиевските традиции, за типологията и поетиката на старобългарската поезия.
Важна част от биографията на Георги Попов съставя и неговата дълголетна преподавателска работа: по старобългарски език и история на българския език в Пловдивския университет (1976-1988 г.); по български език в Залцбург (1988-1992 г.); по църковнославянски език, старобългарска книжнина и химнология в Богословския факултет на Софийския университет – от 2000 г. до песионирането си през 2012 г.
Предложението за удостояването на именития професор с голямата награда на СУ е направено от ръководството на Богословския факултет, а със заповед на ректора на университета двама учени – славист и богослов-филолог – са дали добре обосновани становища в подкрепа на кандидатурата на проф. Попов, за да се стигне до положителното решение на комисията.
Нека Бог да му дава здраве да продължи своята научна работа и да слави всички онези, които през вековете са славили Бога на български език.
