На днешния ден, 19 октомври, известен още като Отчовден или Денят на Отеца, Православната ни църква празнува паметта на преп. Йоан Рилски Чудотворец и по-точно пренасяне на честнѝте му мощи от Рилската пустиня в гр. Средец.
В житието на Рилския светец, съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски, четем следното: „Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (дн. София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честнѝте му мощи в славния град Средец и ги положиха в църквата „Свети евангелист Лука“, както се предполага в 980 г.“.[1]
С молитви, църковни химни и св. Литургия братството на Рилския манастир отбеляза 1040 години от гореописаното събитие. За празника на Преподобния в обителта се събраха монаси, монахини, свещенослужители и множество поклонници от цялата страна. Богослужебните последования бяха предстоявани от Видинския митр. Даниил. По време на всенощното бдение молитвено присъства и Неврокопският митр. Серафим. На двете певници се изявиха псалти под ръководството на д-р Андрей Касабов и Тянко Николов.
Тържеството беше уважено също от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, кмета на гр. Кюстендил Петър Паунов, кметове на населени места и общински съветници от региона.
На св. Литургия с митр. Даниил съслужиха още Адрианополски еп. Евлогий – игумен на св. обител, архим. Василий – протосингел на Софийска митрополия, архим. Самуил – председател на катедрален храм „Св. вмчк Димитър“, гр. Видин, йеромонаси, протойереи и йереи от различни епархии на БПЦ, както и част от рило-манастирското братство. Мнозина от присъстващите в храма приеха Христовите тайни. Проповед за празника произнесе Високопреосвещеният Видински митрополит, след което бе извършена и традиционната лития около храма, в спомен на тържествената процесия преди повече от хилядолетие.
Заръката на Преподобния към неговите ученици в последните часове на жизнения му път – „и подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!“,[2]– трябвало да утвърди стъпките им по тясната пътека към Царството Божие. Христос, обаче промисли тъй, щото думите му да останат за векове свидетелство на Божията любов към Неговите угодници. Не само с дух, но и с нетленното си тяло преп. Йоан и днес стои сред своето наследие – братята на Рилската обител, поклонниците и всички, които търсят неговата помощ и закрила. Както някога Христовото Възкресение посяло нестихваща радост в душите на апостолите, със същата радост се сподобили и св. Йоановите ученици, когато след години отворили ковчега на Преподобния и намерили тялото му неповредено. Със същата радост и ние днес коленичим пред раклата с нетленните му мощи и отправяме уверен взор към Христовия престол, отправяме усърдна молитва за спасение на грешните ни души.
[1] Житие и чудеса на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, издание на Рилската св. обител, 2019, с. 26.
[2] Пак там, с. 24.
