Излезе от печат монографията Проповед – проповедник – слушатели на доц. д-р Андриан Александров, преподавател по Християнска педагогика и Омилетика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Трудът е представен през миналата година за конкурса за доцент по Омилетика – науката за проповедта.
В книгата си авторът се е постарал да представи във възможно най-голяма пълнота трите страни на омилетичното общуване: проповедта, проповедника и слушателите. Авторът е установил и е извел пресечни точки между омилетиката и риториката, като се отделя внимание на теоретичните омилетични знания и практическите ораторски умения, които водят до успех на проповедника при говорене пред различни видове аудитории.
Като изхожда от нуждите на своята преподавателска работа, доц. Александров е включил в текста и методически насоки за изготвяне и произнасяне на проповеди. Всяка глава е разделена на две точки с оглед на двата аспекта, които се откриват във всяка омилетична ситуация: богословска (свръхестествена или благодатна) и риторична (естествена или човешка).
В първа глава се разглежда проповедта като тълкувание на Божието слово и ораторска реч. Тук се предлага и се обосновава нов теоретичен подход към проповедта, представен като омилетичен комуникационен модел, което се смята за принос в развитието на омилетичната теория.
Втора глава е посветена на проповедника, който се разглежда в богословски аспект като свещенослужител и пастир и в риторичен план като оратор. В първата част последователно се набляга върху различните качества, необходими на християнския проповедник, за да бъде истински и верен благовестител на Божието слово. Във втората част на тази глава по-обстойно внимание е отделено на произнасянето на проповедта. Представени са различните начини за изложение, принципите на произнасяне и задачите на красноречието. Особен акцент е поставен върху техниката на говора и правилата на произнасяне в контекста на добрите практики в произносителната традиция на църковното проповедничество. Тук са дадени и редица практически правила, повечето от които може да бъдат отнесени към широк кръг ораторски изяви, докато други са строго специфични и приложими основно за проповедта. Същото се отнася и до въпросите за външния вид, жестовете, мимиките, пространствените отношения и пр.
В трета глава вниманието е съсредоточено върху слушателите на проповедта, като се разширява класическата представа за тях само като сбор от слушатели, които пасивно възприемат проповедта.
Основното ударение в книгата е поставено върху баланса между теоретични знания, практически съвети и формиране и развиване на умения за омилетично общуване. Въведени са основни понятия, свързани с проповедта, като са дадени дефиниции и аргументирано са изведени специфичните особености на проповедта, проповедника и слушателите.
Видимо книгата е резултат на осмисляне на преподавателската практика на автора и представлява синтез на неговия опит и научни търсения в областта на омилетичната наука и проповедническата практика на Църквата.
Приносът се изразява и в това, че проповедниците могат да използват синтезирано представеното омилетично и риторично знание, тъй като то е подбрано и подредено по начин, който да улеснява практически всички, които произнасят или се учат да произнасят проповеди.
Воден от желанието си да не дава омилетичните знания като застинали във времето, авторът се е потрудил да създаде книга с практико-приложен характер. В монографията се дава информация за това как да се подготвят и произнасят проповеди, как да се предвиждат реакциите на слушателите, как да се преодолява резистентността на убеждаване и всичко това – в нови, различни и променящи се условия на благовестие.
Книгата е насочена основно към студенти по богословие, към свещенослужители и проповедници на словото Божие, но също така и към всички, които имат интереси в областта на риториката, ораторското майсторство, християнското богословие, античната и средновековната култура.
