Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

2018 12 14 15 46 03 004Днес Българското национално радио запозна своята аудитория с една много интересна книга: „Българите в Истанбул и старият Истанбул” с автор Георги П. Костандов. Тя е написана от цариградски българин, но на турски език и е издадена в Истанбул. Защото целта на автора й е да запознае турскоезичното общество – и мюсюлманско, и християнско – с историята на българската общност в града край Босфора, който българите от векове наричат Цариград. А го наричаме така, защото в продължение на 16 века той е бил наистина градът на царя – на ромейския (от края на 19 век насам наричан и византийски) император и на османския султан.

Книгата е отпечатана през септември 2018 г. като второ издание на излязлата със същото заглавие през 2010 г.

Георги П. Костандов е роден в Истанбул в началото на 1944 г. в семейство на българи, бежанци от с. Загоричани, Костурско (днес в северните гранични райони на Гърция, съответно с друго име). Георги през целия си живот не е живял в друг град, така че той си е истински цариградчанин. Можем да го наречем и истамбуллия, но няма да звучи така знаково като цариградчанин! Добре се изучил на младини, включително и в българското училище, и по-късно сам станал учител, бил е дълги години и заместник-директор на италианския лицей в града. В резултат на работата си като учител, но и въобще като учен българин той е написал хиляди страници за този град и неговите хора. Може би най-доброто от своите истории той е включил в книгата си за истамбулските българи. С цялата си любознателност и висока интелигентност той е създал чудесна творба, наблюдавайки 75 години от гледната точка на българската общност новата история на великия град Константинопол-Истанбул-Цариград.

В първата част на книгата са включени изследвания за българската общност, за съществувалия баланс между мюсюлманското, християнското (гръцко, арменско, българско и пр.) и еврейското малцинство, които живеят в Истанбул от много векове.

За нас най-интересни са страниците за Българската православна църква, наблюденията върху която датират още от 50-те години на ХХ век. Защото периодът се разглежда от човек, който не само е много близко до живота на българската общност, но и сам участва дейно в него, бил е и председател на църковното настоятелство (или на фондацията на българските църкви в Турция, както официално се наричаше) до 2003 г.

Втората част на книгата предлага изискано пътуване до историческите квартали на Истанбул, както авторът ги помни от средата на 20 век насам, като с истинско увлечение ни предава всеки детайл от града в паметта на спомените. В този раздел историческият разказ неминуемо се спира върху занятията на българите в града, сред които са ненадминатите млекари и каймакчии (производители на сметана), хлебари, пекари, известни търговци и мн. др. Авторът се спира и на празниците на българите – религиозни, семейни и лични, летните курорти, разходките край Босфора, по крайбрежните ивици на стария Истанбул. Не подминава и някои събития, отразили се върху живота на българите в Истанбул. И всичко това е разказано в увлекателен стил.

Авторът не пропуска да изтъкне, че българската общност, макар и малобройна, е с толкова богата история и е участвала в толкова изключително важни за съдбата на България събития. Тази книга сърдечно говори за съдбата и живота на българите в Турция, мястото и ролята им в политическия живот на страната, както и за грижливо съхраняваните български корени и връзки с отечеството-майка. На много страници се проследяват социалните особености, спецификата на българската общност в Истанбул, борбата й за независима българска църква, борбата срещу гръцката патриаршия - Фенер, политическите конфликти между балканските държави, трагичните преселвания през Балканските войни, нелеката съдба на многобройни български фамилии, борбата за българските имоти в космополитния Истанбул, а и извън него и т. н. Като източници на информация са използвани архивни турски, италиански и български материали, както и спомените на поколения цариградски българи. 

В интервюто си за БНР Г. Костандов днес на отличен български език каза и това: „Първоначално, разбира се, тук се изселват българи от всичките краища, където са живели българи. Следователно, получава се с течение на времето една общност, която започва да се организира според местните условия. Същевременно в Истанбул няма само мюсюлмани, турци или мохамедани от другите региони на империята, ами живеят големи общности на гърци, арменци и евреи и по техен модел и българите започват да се организират и се формират професионални дружества, които с течение на времето се формират като община. Значи, става като ръководен център на българската общност тук /…/, която все повече и повече придобива лице и става център, който свързва исканията от всичките краища, където живеят българи, да ги предава на правителството. В зенита си българската общност е наброявала около 50 хиляди души. Сред тях имало абаджии и джелепи, хлебари и пекари, млекари, градинари и строители. Те и еснафските сдружения, към които са принадлежали, са имали свои средища. Разбира се, към половината на 19 век почва и борбата за независима българска църква и това нещо, заедно с вестници и др. се разпространява по целия Балкански полуостров и влиянието на българската община става все голямо, а след като се достига до независима църква, вече Екзархията става водител на българската общност".  

Костандов каза също, че след Руско-турската война за няколко години голяма част от българите отиват в Княжество България, а след Съединението и останалите се прибират в родината. В Истанбул остават само българите от Егейска и Вардарска Македония, които остават в Османската империя.

Някой беше написал, че това е разказ на забравената история на Цариград. Ние бихме го казали по друг начин: това е разказ за времена, години, събития, хора и места, които не трябва да се забравят. Защото, който помни, той умее да почита!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udkpw 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.