Мобилно меню

4.3103448275862 1 1 1 1 1 Rating 4.31 (87 Votes)

im4Читателите на Двери в проведената анкета определиха трите най-важни събития в живота на БПЦ през изминалата 2018 г. На първо място е поставена позицията на Св. Синод на БПЦ срещу ратифицирането от Народното събрание на Истанбулската конвенция заради съдържащото се в нея понятие социален пол (януари 2018 г.). През август Конституционният съд на страната ни наистина определи Истанбулската конвенция за противоречаща на Конституцията и така нейното ратифициране от НС беше отменено.

На второ място читателите на Двери поставиха смъртта на дядо Добри, който почина на 13 февруари на 103 години. Смъртта на стареца, в когото обществото видя християнския идеал за безсребърничество, смирение и доброта, получи отзвук и извън България. Тогава Българският патриарх Неофит заяви: „Ние вярваме, че Христос ще приеме дядо Добри пред лицето Си като истински безсребърник“.

На трето място нашите читатели поставиха приетия в самия край на годината нов Закон за вероизповеданията. Неговият текст предизвика негативните реакции на всички изповедания в страната, но в крайна сметка след нанасянето на някои поправки той беше утвърден от НС. Законът предвижда отпускането на годишна държавна субсидия за двете основни изповедания в страната въз основа на броя на вярващите с ограничителен таван от 15 милиона лева. Тези средства в случая с БПЦ ще бъдат отпускани на митрополиите за покриване на заплатите на свещенослужителите. Действието и отражението на новия закон върху църковния живот у нас обаче предстои да се види през новата година.

Две важни събития, свързани с религиозното образование у нас – влизането в сила на новите програми по предмета Религия и назначаването на главен експерт по Религия, останаха встрани от общественото внимание и съответно не бяха разпознати от читателите като особено значими за църковния живот. В същото време те ще се отразят в дългосрочен план на образованието и възпитанието на стотици хиляди ученици в цялата страна. Една от причините този сериозен ангажимент на Министерството на образованието и науката към религиозното образование да не бъде разпознат от църковната аудитория като важно църковно събитие е, че тя не открива в него присъствието и участието на БПЦ.

Резултатите от анкетата показват, че църковната аудитория не иска скандалите да са водещо събитие, затова проблемът с наема на имот на митрополията и визитата на Московския патриарх Кирил у нас са в дъното на класацията. Независимо от това обаче техният отзвук в обществото беше много силен и разрушителен за църковния авторитет.

И трите събития, събрали най-много читателски гласове, имаха широк обществен отзвук и бяха коментирани извън тясно-църковните среди. И в трите случая обаче не става дума за събитие, инициирано и осъществено от самата църква. При две от събитията, посочени като водещи – отхвърлянето на Истанбулската конвенция и приемането на Закона за вероизповеданията – БПЦ получи подкрепа от страна на държавата. Това показва, че за хората в църквата това прави едно църковно събитие значимо. Този подход към държавната власт виждаме да се демонстрира и от страна на ръководството на БПЦ.

Едно от събитията, инициирано от БПЦ през изминалата година, остана в периферията на вниманието на анкетираните. Това е Денят за молитва за децата с увреждания и техните родители – една похвална инициатива, която обаче предстои да се развие с конкретни действия, за да стане наистина църковно дело, а не само едно гласувано от Св. Синод решение.

Коментарите по повод анкетата показаха, че вярващите у нас очакват водещите църковни събития да бъдат градивни, създадени от самата църква и припознати от цялото общество като важни за живота на хората.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8ffq 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.