По решение на Св. Синод на БПЦ на 16 юни, събота, от 8:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия и панихида в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ по повод годишнината от кончината на Негово Блаженство Екзарх Йосиф. Богослужението ще оглави Белоградчишкия еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и в него ще вземат участие митрополити, епископи, духовници от страната и епархията.
По традиция панихидата ще бъде отслужена при гроба на Екзарх Йосиф І, който се намира в южния външен притвор на храма „Св. Неделя“.
Екзарх Йосиф I (в света Лазар Йовчев) е роден в Калофер на 5 май 1840 и умира в София на 20 юни 1915 г.
След завършване на училище става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи там калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Константинопол, след това във Френския колеж. С подкрепата на Калоферската община постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно завършва Юридическия факултет.
Лазар Йовчев се завръща в османската столица и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Постриган е за монах, въпреки че няма богословско образование. В края на 1872 г. вече е протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години архим. Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Константинопол при избухването на Руско-турската война през 1877 г.
Открива българска духовна семинария в града, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.
На 27.11.1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне османската столица и се прибира в София. Въпреки влошеното му здравословно състояние и напредналата възраст остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът се явява църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
