Обични в Господа братя и сестри!
Днес е празникът на нашите деца, когато с грижа и внимание искаме да ги зарадваме, да покажем обичта и желанието си те да са щастливи. Детските гласове звънят в песни, стихотворения и игри и тази празнична атмосфера създава усещането за радост, удовлетворение, изпълнен дълг. Но така ли е наистина? Нека увлечени в празнуването не забравяме, че денят на детето е повод да размислим дали сме направили всичко, за да бъдат нашите деца щастливи, не само в този ден, но и винаги, през целия им живот? Защото човек е щастлив, когато живее в хармония с Божествените закони. Ако човек живее противно на Божиите заповеди, той винаги ще чувства неудовлетворение, дисхармония, ще преживява мъчителни състояния.
Помогнахме ли ние на децата ни да живеят според Божествените закони? Научихме ли ги да обичат нашия Господ Иисус Христос, да почитат родителите си, да не крадат, да не лъжат, да не убиват? Не, не сме. Можем да се уверим в това от новините, които научаваме всеки ден: загинали деца, деца, които пребиват съучениците си, деца, които убиват, деца, които са нещастни и нараняват сами себе си. Това са прегорчивите плодове на нашето възпитание. Стремим се да задоволим децата си материално, а забравяме за душите им, които гладуват и жадуват за Божественото. Господ Иисус Христос казва: „И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, ще му даде змия?” (Лука 11,11) А ние – родители, учители, управници – храним душите на децата си с камъни, като им внушаваме стремеж само към материалното, а ги лишаваме от духовния Хляб, който жадуват душите им. „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене няма да ожаднее никога.” – казва нашият Господ Иисус Христос. Колко време вече БПЦ желае и настоява да се въведе вероучение в училище? Колко подписки и писма от вярващи миряни остават без отговор по този въпрос? Защото светоуправници от тоя век не желаят просвещението и спасението на човешките души, те „обикнаха повече мрака, нежели светлината” (Йоан 3,19) Направиха анкети, обсъждания и дебати по този въпрос, за да представят темата като нещо спорно, за да повлияят и наклонят везните на общественото мнение против истината. Но въпроса за въвеждане на вероучението в училище не е спорен, той е въпрос от национално значение с еднозначен отговор: „Има ли православие, има България. Няма ли православие, няма България.” ( Митрополит Климент Друмев) Може би тези, които не желаят да има вероучение в училищата, не желаят да има България? Може би те целят упадъка на нацията, моралното разтление на младежта, безизходицата на народа? Може би те се стремят към духовната нищета и материалната бедност на българите, унищожението им като нация? Тогава кои са те? Защо не заявят открито позицията си, а се крият зад аргументи като светския характер на образованието в България, липсата на преподаватели по вероучение, европейските директиви и други подобни празни фрази?
А колко лесно е в нежната детска душа да се посеят семената на доброто, на вярата, на любовта. Децата сами се стремят към чистота. Евангелието разказва, че когато не допускали децата до нашия Господ Иисус Христос, Той казал: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.” (Марк 10,14-15) И той ги прегръщал, възлагал върху им ръце и ги благославял.
Мили деца, и днес Христос ви очаква в храма, където да живеете и пребъдвате, запазени с Неговата всемогъща сила. В тишината на Божия дом ще усетите мир, спокойствие, упование, надежда. Това чувство за Божието присъствие ще бъде ваш спътник през целия ви живот и в моменти на изпитания и трудности вие никога няма да се чувствате сами, защото с вас ще бъде най-добрият ви приятел – Господ Иисус Христос, Който никога няма да ви изостави. Христос, Който е пътят, истината и живота ще ви съветва чрез Своето слово - Светото Евангелие, за да не вървите по пътищата на мрака, в които човек лесно се препъва и пада, а да следвате спасителният път на светлината на света. В домът Господен ще намерите упование в молитвата и Божията помощ няма да закъснее.
Родители, Бог ви е дарил с тази велика чест и радост да имате чеда и естествено всеки от вас се стреми да даде най-доброто на детето си. А най-доброто за тях е да ги научите на вярата в Бога. Така ще им дадете възможност винаги да избират доброто и да избягват всички онези злини, от които вие, като родители се страхувате: агресия, наркомания, алкохолизъм, разврат, кражба, убийство. Чрез вярата и упованието в Бога вие поверявате децата си в най-сигурните ръце – обятията на Божията милост. Не ги лишавайте от това! Присъединете се към призива на Светата Православна Църква за православно възпитание на децата! Бъдете участници в душевното просвещение на поверените ви от Бога чеда!
Възлюбени в Господа братя и сестри, родители, учители, наставници и духовници! Нека в днешния празник на детето, сега, когато изтича поредната учебна година, се поздравим с това, което сме направили за нашите деца. Но аз, като ваш архипастир, не мога да спра да мисля за онова, което не сме сторили; моята съвест ми припомня и моето сърце вика: простете ми вие, деца без родители, които не дарихме с ласка и грижа, простете вие, дечица болни, на които не дадохме своята лепта и не помогнахме да оздравеете; простете вие, деца изоставени, които не приютихме; и вие, които вашите родители, увлечени в суетата на живота изтърваха изпод грижите си, за да ви грабне зловещата ръка на злото!
Завинаги се е запечатил в паметта ми разказът за чудото на Света Богородица в мест н остта Клувията при Бачковския манастир, когато майка изтървала невръстното си дете от скалата и то паднало в дълбоката пропаст. Но Света Богородица чрез благодатта на чудотворната Си икона не допуснала детето да умре и то се спасило.
Обични, и днес често подобно на онази майка изпускаме децата си и те пропадат в бездната на изкушенията и пропастта на злото и когато за съжаление българското семейство до голяма степен не е християнско, когато българското училище е бездуховно, светско, атеистично, когато българското общество е безразлично, не ни остава нищо друго, освен да призоваваме Божията помощ и застъпничеството на Божията Майка и с искрена молитва да казваме: „Пресвета Богородице, бди над децата ни! Всичкото си упование на Тебе възлагаме, Майко Божия, запази чедата ни под Твоя покров!” Мили деца, отечески и вседушевно ви поздравявам по случай вашия празник! Моят подарък за вас, мили деца, е искрената ми молитва пред чудотворната икона на Света Богородица, донесена от Бачковския манастир в престолния ни град Пловдив по повод Първи юни – международния ден на детето. С отеческа обич ви поздравявам и молитвено пожелавам да сте здрави, да растете, възраствайки духовно в чиста вяра и евангелска добродетелност за радост на родители, за удовлетворение на учители, за добруването на скъпото ни отечество, за вашето земно щастие и небесно спасение.
Честит празник! На многая и благая лета!
