В сметката на Протойерей Иван Махалджийски от гр. Септември до сега са събрани 65 000 лв. Набирането на средства продължава. През това време о. Иван се консултира със специалисти за място за извършване на бъбречната трансплантация.
Слава Богу, свещеникът се чувства сравнително добре и се старае през неделя да служи св. Литургия в своя енорийски храм "Св. Харалампи" в гр. Септември. Той е благодарен на своя събрат о. Йордан, който не само се е нагърбил с цялата енорийска работа, но му помага и на него, като го придружава при пътуванията му до столицата и при посещенията в болниците.
О. Иван иска да сподели с читателите на "Двери" някои свои стихове, които е написал в последните месеци. Преди появата на заболяването му, той не се е занимавал с поезия.
ЧОВЕКЪТ
Животът на човека Бог е сътворил,
с ум и разум Той го е дарил,
да бъде кротък и смирен,
животът му на земята,
затуй е подарен.
Колко малко, колко малко
Трябва на човека –
да е човек с човека.
Да не бъде алчен, да няма злоба,
заповедите да опази, да вярва в Бога.
Да осъзнава греховете си,
да прощава на враговете си,
любов към ближния си да има…
Ето туй трябва на човека,
да е човек с човека.
КАПЧИЦА СЪЛЗА
Капка сълзица от мен се пак отрони,
За какво ли, Боже, тя ще ми припомни?
За гузна съвест, за грехове безброй,
ала за съжаление мое – мили Боже,
те са само мои.
Грях след грях върша аз,
Но от сърце горещо за тях се разкайвам аз.
Прости ми, Боже мили,
прости ми всички грехове,
моля ти се от душа,
за да грейне отново в очите ми радостна сълза.
ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА
Пламъче горещо в мене затрептя,
надежда за живот в Тебе, Боже,
за мен отново пак изгря.
Бъбречна недостатъчност, креатинин,
за мене Ти си, Боже, Спасител Един.
Вярвам, Господи, във Тебе само вярвам,
дай ми сили – много сили,
за да се преборя с демонските сили.
Дяволе лукави, гнусни сатана,
колкото и да искаш,
няма да сломиш моята душа.
Господи, прости ми всички грехове,
с ум и разум надари ме,
да не мога вече да греша.
Спаси ми, Боже мили, грешната душа.
