Повече от половината българи – 61.4 на сто, одобряват идеята за въвеждането на предмет "Религия" в училище, а 25.6% я отхвърлят. Това сочат данните от социологическо проучване на Институт "Отворено общество" – София, представени във вторник. Изследването е проведено в периода 15-29 февруари 2008 г. и показва, че идеята за въвеждане на предмет "Религия" се приема най-добре от жителите на Югоизточна и Централна южна България, а по-малко – от гражданите на София.
Освен в различните региони, макар и не толкова съществено, социалната нагласа се различава и в зависимост от вида на селището, в което живеят изследваните лица. Одобрението за въвеждането на предмет "Религия" в столицата е по-малко - то е 59.6%, а неодобрението по-високо от средното в страната 31.7 процента. Подкрепата в селата е близка до тази в столицата – 59.8 на сто, но против са 21.2%, като е регистрирана висока степен на колебание – 19 на сто от анкетираните в селата не могат да преценят, дали одобряват подобна политика.
Разлики в одобрението или неодобрението на изучаването на религия в училищата се наблюдават и в зависимост от основните социални характеристики на лицата. Жените са по-склонни от мъжете да приемат подобна политика. Одобрението при тях е 64.1%, а неодобрението – 23.5%, докато при мъжете положителен отговор са дали 58.2%, а отрицателен - 27.8%.
Възрастните, част от които някога са имали предмет "Вероучение", в много по-голяма степен от младите одобряват въвеждането на "Религия". При лицата над 60-годишна възраст одобрението достига 66.3%, а неодобрението е само 19.9%. За разлика тях младите на възраст 18-30 г. показват с 10% по-ниско одобрение и съответно с 10% по-високо неодобрение към тази политика.
Неодобрението към въвеждането на предмет "Религия" се оказва в правопропорционална зависимост от образованието на анкетираните. Най-високо е неодобрението сред лицата с висше образование – 31%, най-малко е неодобрението сред лицата с основно и по-ниско образование – 16.1%. Нещо повече, одобрението към тази политика е най-високо в групата с най-ниско образование, но при нея и колебанието е най-високо като цели 18.6% не могат да преценят каква позиция да заемат, сочи изследването.
