Готови са резултатите от работата на комисията, назначена, за да проучи новите открития в Боянската църква. Това съобщи директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров, цитиран от “Фокус”. Комисията беше назначена от директора на НИМ, за да проучи новите открития в Боянската църква.
Надписът “Аз Василий писах (рисувах)” е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г. Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници. Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени.
След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници.
Върху меча на фреската "Св. Димитрий" е нанесен друг надпис: “Димитрий писа (рисува) тия художества”. Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно. В Боянски поменник, официален списък на Българската православна църква от Средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници, е вписано името: “Василий Зограф от с. Субоноша Серско”.
Появата на името на един художник и то от село между имена на хора от “лъв нагоре”, което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна. Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т. е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.
Двамата учени са открили и две други работи на зограф Василий: една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес.
