В Българската църква от древни времена се спазва традицията за пострижение на монаси по време на Великия пост. По решение на манастирския събор на Троянския манастир и с първосветителското благословение на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Светия Синод в навечерието на четвъртата неделя на Великия пост след вечерното богослужение в Троянския манастир беше постриган в монашество Борислав Иванов Кирилов.
Той е роден на 22 декември 1981 г. в град София. През 2007 г. завършва бакалварска степен на специалност богословие в Богословския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”, град София. По време на следването си е помагал като еклисиарх, четец и певец в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Приет е на послушание в светата Троянска обител през 2007 г.
При пострижението новият брат прие името на св. ап. Филип, един от 12-е апостоли и първи ученици на Иисус Христос. Поздравления и напътствени слова към новия инок бяха отправени от игумена Мелнишки епископ Генадий. С поздравления и приветствия се обърна към него и архим. Августин.
С благословението на игумена той извърши чина на пострижението. Под мантия го възприе йеромонах Никифор.
За живота и делото на св. ап. Филип ни припомни архим. Августин, който се обърна с наставления към младия монах да следва примера на своя небесен покровител, да подражава на вярата, да се поучава от делата му и да следва неговия път за благовестене на Словото Божие и неотменно свидетелстване на Христос и Неговата спасителна и благодатна истина. И му пожела да бъде верен до край на обетите си.
Със наставление към новопострижения монах се обърна и възприелият го духовен наставник. Той му припомни нелекия и изпълнен с множество изпитания път, по който той тръгва, в отговор на Господния призив: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери” (Мат. 16:24-25). Път, който започва с отричането на самия себе си чрез сърдечно съкрушение и покаяние за своите грехове и отвежда до съвършената Божия любов.
Вървейки по този път, той започва да вижда света с Божиите очи и подражавайки и уподобявайки се все повече на Христос, монахът се стреми към последната цел, заради която човекът е сътворен: обожението, което е състояние на пълно участие в живота на Св. Троица. Това става възможно само благодарение на молитвата, очистителните сълзи и любовта, които го предразполагат към приемане на Светия Дух, както ни напомня един велик монах от славянските земи, св. Серафим Саровски. В словото си йеромонах Никифор му пожела да бъде буден и се моли, защото който претърпи докрай, той ще бъде спасен. Да постоянства в пост, бдение и молитва, с усърдие да понася всеки труд и изпитание, тъй като Господ Иисус Христос е отворил Своите спасителни обятия и за него и, разбира се, за всички, които Го обичат.
Нека да му пожелаем на добър, благословен и спасителен път!
Спасявай се в Господа, брате Филипе!
За живота и делото на св. ап. Филип ни припомни архим. Августин, който се обърна с наставления към младия монах да следва примера на своя небесен покровител, да подражава на вярата, да се поучава от делата му и да следва неговия път за благовестене на Словото Божие и неотменно свидетелстване на Христос и Неговата спасителна и благодатна истина. И му пожела да бъде верен до край на обетите си.
Със наставление към новопострижения монах се обърна и възприелият го духовен наставник. Той му припомни нелекия и изпълнен с множество изпитания път, по който той тръгва, в отговор на Господния призив: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери” (Мат. 16:24-25). Път, който започва с отричането на самия себе си чрез сърдечно съкрушение и покаяние за своите грехове и отвежда до съвършената Божия любов.
Вървейки по този път, той започва да вижда света с Божиите очи и подражавайки и уподобявайки се все повече на Христос, монахът се стреми към последната цел, заради която човекът е сътворен: обожението, което е състояние на пълно участие в живота на Св. Троица. Това става възможно само благодарение на молитвата, очистителните сълзи и любовта, които го предразполагат към приемане на Светия Дух, както ни напомня един велик монах от славянските земи, св. Серафим Саровски. В словото си йеромонах Никифор му пожела да бъде буден и се моли, защото който претърпи докрай, той ще бъде спасен. Да постоянства в пост, бдение и молитва, с усърдие да понася всеки труд и изпитание, тъй като Господ Иисус Христос е отворил Своите спасителни обятия и за него и, разбира се, за всички, които Го обичат.
Нека да му пожелаем на добър, благословен и спасителен път!
Спасявай се в Господа, брате Филипе!
