На 7 юли 1877 г. части от предния отряд на руските войски влизат в Търново и на 14 юли преминават Балкана през Хаинбоаз. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, особено важен за връзките между Северна и Южна България. Ген. Гурко завзема прохода, след като турските войски се изтеглят, въпреки че са отблъснали няколко атаки. Там е сформиран нов Южен отряд, който първоначално наброява около 20 000 души, а през август достига до 45 000. С това пътят за настъпление към Цариград е открит и ген. Гурко превзема Стара Загора, но наличието на значителни османски сили в Северна България не позволява такава офанзива.
На 31 юли се водят ожесточени боеве за Стара Загора, вследствие на които градът пада в ръцете на турците. В сраженията се отличава Българското опълчение, особено при защитата на Самарското знаме. По време и след превземането на града от редовната турска армия са извършени зверства спрямо мирното българско население. Руските войски се оттеглят към Стара планина и се укрепяват в Шипченския проход.
Победата при Шипка-Шейново на 9 януари 1878 г. "отключва" вратите на Змейовското дефиле и околните проходи. През Средна гора тръгва малък разузнавателен отряд от Казанлък през Тулово, Ягода, Змейово за Стара Загора. Два дни по-късно, на 13 януари, победните знамена на руската войска се издигат отново над града. Отрядът на ген. Гурко, на юг от Старозагорското поле, трябва да се съедини с частите на Централната колона, представена от ударната групировка на ген. М. Д. Скобелев, Гренадирския московски корпус на ген. Ганецки и VIII корпус, командван от ген. Ф. Ф. Радецки.
Победата при Шипка-Шейново на 9 януари 1878 г. "отключва" вратите на Змейовското дефиле и околните проходи. През Средна гора тръгва малък разузнавателен отряд от Казанлък през Тулово, Ягода, Змейово за Стара Загора. Два дни по-късно, на 13 януари, победните знамена на руската войска се издигат отново над града. Отрядът на ген. Гурко, на юг от Старозагорското поле, трябва да се съедини с частите на Централната колона, представена от ударната групировка на ген. М. Д. Скобелев, Гренадирския московски корпус на ген. Ганецки и VIII корпус, командван от ген. Ф. Ф. Радецки.
