На днешния ден през 1833 г. в Рилския манастир избухнал пожар, който унищожил значителна част от сградите на обителта, напомня Агенция "Фокус".
Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от самия светец Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици в Рила планина край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна църква от местния феодален владетел Хрельо.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него постоянно съществува училище. Голяма педагогическа дейност в светата обител развива йеромонах Неофит Рилски, който после основава и ръководи първото българско класно училище в Габрово (от януари 1835 г.). Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г., но значителна част от него е опожарена отново през 1833 г. Оцеляла е манастирската църква, но после, при възстановяване на комплекса от манастирски сгради, тя е била съборена, за да се издигне днешният внушителен манастирски храм.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни вътрешния двор във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът беше обявен за Национален музей "Рилски манастир", като монасите насила бяха изведени от манастира и разпределени от Св. Синод в Бачковския, Троянския, Преображенския и други манастири. Много от тях умряха там без да могат да видят свободна обителта на своя обет. Частично това се постигна още през 1968 г., но напълно - едва след политическите промени у нас от 1989 г.
През 1976 г. Рилският манастир е обявен за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е поставен под егидата на ЮНЕСКО.
Днес най-големият манастир на България има 10 монаси, като последните двама бяха постригани миналия месец.
Агенция "Фокус" и соб. инф.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни вътрешния двор във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът беше обявен за Национален музей "Рилски манастир", като монасите насила бяха изведени от манастира и разпределени от Св. Синод в Бачковския, Троянския, Преображенския и други манастири. Много от тях умряха там без да могат да видят свободна обителта на своя обет. Частично това се постигна още през 1968 г., но напълно - едва след политическите промени у нас от 1989 г.
През 1976 г. Рилският манастир е обявен за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е поставен под егидата на ЮНЕСКО.
Днес най-големият манастир на България има 10 монаси, като последните двама бяха постригани миналия месец.
Агенция "Фокус" и соб. инф.
