Рилската св. обител ще посрещне 19 октомври, деня на св. Йоан Рилски, с обновени стенописи на двете порти на най-големия български манастир и осветление на колонадата на централната църква „Рождество Богородично“, съобщиха от манастира.
Стенописите на Дупнишката и Самоковската порта, които са дело на неизвестни зографи от 19 в., се възстановяват напълно за първи път от екип реставратори, ръководени от преподавателя в Националната художествена академия доц. Стефан Тъпанов.
Новото осветление на манастирския храм е дарение от частна фирма. „Когато го пуснахме за първи път в навечерието на празника на св. Йоан Рилски, стенописите изглеждаха, сякаш са на небето“, каза игуменът на св. обител, Адрианополски епископ Евлогий.
Обновена е и орнаментната украса на старата манастирска фурна от 19 в. срещу Самоковската порта.
Празникът на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски ще бъде отбелязан в основания от него през 10 в. Рилски манастир с всенощно бдение в централния храм на 18 срещу 19 октомври. Бдението и св. Литургия на празника ще бъдат отслужени с песнопения на два клироса, каквато е манастирската традиция.
На 19 октомври Българската православна църква отбелязва деня на пренасянето на чудотворните мощи на св. Йоан Рилски в гр. Средец (дн. София) от пещерата край Рилския манастир, където е бил погребан след смъртта си през 946 г. Това е станало след като самият светец се е явил на своите ученици и е поискал от тях пренасянето на нетленното му тяло. През 1183 г. унгарският крал Белла Трети превзема Средец и отнася мощите на българския светец в своята столица Естергом, където чрез тях продължават да се извършват чудеса, което убеждава унгарците три години по-късно да ги върнат в Средец. През 1195 г. българският цар Асен Първи тържествено пренася мощите в тогавашната столица Велико Търново. След падането на България под османска власт, през 1469 г. те са били върнати с тържествена процесия обратно в Рилския манастир, в чиято главна църква се пазят и до днес (това събитие се празнува на 1 юли; бел. ред.).
