В България през 2006 г. източноправославните християни са около 6 милиона, но от тях само 50% посещават църква. Това каза Стефан Пенов, ст. н. с. и ръководител на Научно-изследователска група по религиозно-философски парадигми в Института по философски изследвания в БАН. По думите му само малко над 20% заявяват, че са твърдо религиозни. Католиците у нас са до 70 хиляди, като 90% от всички често посещават богослуженията.
“Най-неподатливи към сектантски влияния са юдаизмът и будизмът”, каза още Стефан Пенов; и това е така, тъй като тези религии не споделят агресията, религиозната експанзия, дори избягват мисионерската дейност. Според Стефан Пенов от 1989 г. до 2007 г., регистрираните вероизповедания в България са се увеличили 10 пъти - от 8 на 81 към 1 януари 2007.
Специално за "Двери" главният специалист в дирекция "Вероизповедания" д-р Жасмина Донкова поясни даднните, изнесени от г-н Пенов. По стария Закон за изповеданията до 31 декември 2002 г. са регистрирани 31 изповедания. След влизането в сила на новия Закон за вероизповеданията от 2 януари 2003 г. тези 31 изповедания са пререгистрирани и оттогава досега 63 нови са били вписани. Така че сега в регистъра на дирекцията фигурират 94 изповедания. Според д-р Донкова големият им брой се дължи на либералния Закон за вероизповеданията. Тези десетки новорегистрирани вероизповедания (по терминологията на ЗВ) всъщност в преобладаващата си част са отцепили се групи от съществуващи вероизповедания. Малко от тях са новодошли чужди мисии, които работят основно сред малцинствени общности.
От дирекцията също оспориха високия процент на посещаващите църква православни християни. Това може да е вярно, само ако се включат и така наречените "коледно-великденски" християни.
От дирекцията също оспориха високия процент на посещаващите църква православни християни. Това може да е вярно, само ако се включат и така наречените "коледно-великденски" християни.
