Ловчанският владика Гавриил е личен пазител на 200-годишно "Тълкувание на евангелието" от Теофилакт Български (ок. 1050-ок. 1107/1126 г.). Древните издания на това съчинение на византийския църковен писател и Български архиепископ на Охрид са с изключително голяма антикварна стойност днес.
Според дядо Гавриил книгата била с кожена подвързия. "Силно желаех да я притежавам още в моята младост. Преди 25 години наш духовник, научавайки за тази моя мечта, ми я подари", обясни лаконично митрополитът.Според него у нас византийският книжовник бил именуван Теофилакт Охридски, а в Русия - Блажени Теофилакт Български. Негови изображения в стенопис имало в главната църква "Св. Георги Зограф" в Зографския манастир на Атон. Съвременници на Теофилакт от династията Комнин са църковните писатели и историци като неоплатоника-историк Михаил Псел, монаха Евтимий Зигавин, архиеп. Евстатий Солунски, еп. Николай Метонийски, Йоан Зонара и Теодор Валсамон.
Теофилакт Български бил родом от Еврип, град на остров Евбея. По-голямата част от дните си обаче изживял в Константинопол (Цариград), по тази причина считал себе си за кореняк константинополец. Във византийската столица учил риторика, вероятно в школата на Михаил Псел, философ-неоплатоник и историк. Император Михаил VII Дука (също възпитаник на Псел) и съпругата му Деспина Мария назначили Теофилакт за възпитател на престолонаследника Константин Дука (царувал 1059-1067 г.). В Константинопол Теофилакт приел и дяконски сан. Като такъв служил в патриаршеската църква "Света София". Дяконското служение в патриаршеската църква тогава било особено важно. Като най-близки помощници на патриарха дяконите делели с него почти всички трудове на неговото служение: едни му помагали в управлението на патриаршията, други го замествали в делото на проповедта. Теофилакт принадлежал към числото на последните - негова задача било да разяснява Свещеното Писание и да пише поучителни слова от името на патриарха. Поради това той носел званието "Ритор на великата църква". В един древен паметник той е наречен също "Учител на риторите."
В края на 80-те години на 11 век по време на най-тежките дворцови и международни кризи във Византийската империя Теофилакт бил ръкоположен за епископ. Скоро след това бил изпратен в западните дялове на вече поробена България в гр. Ахрида - днешния Охрид, тогава "земя-пустиня" за човек, живял в имперската столица.
В края на 80-те години на 11 век по време на най-тежките дворцови и международни кризи във Византийската империя Теофилакт бил ръкоположен за епископ. Скоро след това бил изпратен в западните дялове на вече поробена България в гр. Ахрида - днешния Охрид, тогава "земя-пустиня" за човек, живял в имперската столица.
Макар че смятал българите за "варвари" и се стремял да ги приобщи към византийската култура, Теофилакт високо ценял славянските подвижници. Особено ценно е написаното от него "Пространно житие на св. Климент Охридски", съставено по старобългарски ръкопис, който не е запазен.
Като глава на Българската църква архиепископ Теофилакт успял да опази в значителна степен имуществото й, разхищавано от ония българи, които събирали царските налози тогава. При повсеместния вътрешен и външен упадък на Византийската империя Гръцката църква нерядко понасяла заедно с народа бремето на държавните налози. Но Българската църква трябвало да носи бремето на двойни налози - в полза на държавата и за удовлетворяването на користолюбието на самите бирници, които без страх разхищавали църковното имущество. Архиепископът обаче всячески противодействал на незаконните им постъпки и те се настроили против него като към личен враг. Сред наследството на архиеп. Теофилакт Български има над 500 писма до негови близки, до императори и висши сановници, които са важен извор за изучаване на социално-икономическата и политическата история на Византия и България в началото на двувековното византийско робство (10-12 век). Запазени са и много негови проповеди и трактати, например трактатът за латините.
Най-значими обаче са тълкуванията му. Той оставил на църквата тълкувания на всичките книги на Новия Завет (с изключение на Книга Откровение на св. Йоан), тълкувания на 11 неделни евангелски четения и от старозаветните книги - на т. нар. малки пророци (Осия, Авакум, Йона, Наум и Михей). Изясняването на всяка от книгите се предшества от предисловие, в което накратко се говори за времето и обстоятелствата при съставянето на книгите, а в някои случаи се излага и тяхното съдържание. В тях архиеп. Теофилакт "следва историческия метод на отците от антиохийската школа, особено на св. Йоан Златоуст, но не му е чужд и алегорическият метод на тълкувание, разработен от александрийската школа" (прот. Ал. Мен, "Библиологически речник").
Най-значими обаче са тълкуванията му. Той оставил на църквата тълкувания на всичките книги на Новия Завет (с изключение на Книга Откровение на св. Йоан), тълкувания на 11 неделни евангелски четения и от старозаветните книги - на т. нар. малки пророци (Осия, Авакум, Йона, Наум и Михей). Изясняването на всяка от книгите се предшества от предисловие, в което накратко се говори за времето и обстоятелствата при съставянето на книгите, а в някои случаи се излага и тяхното съдържание. В тях архиеп. Теофилакт "следва историческия метод на отците от антиохийската школа, особено на св. Йоан Златоуст, но не му е чужд и алегорическият метод на тълкувание, разработен от александрийската школа" (прот. Ал. Мен, "Библиологически речник").
Популярността на тълкуванията била голяма в продължение на векове. Под името "Благовестник" или "Толкование" те били преведени от гръцки на църковнославянски език, а по-късно на руски и на други езици. Първоначално тълкуванията били преписвани на ръка и били използвани както в манастирските, така и в обществените библиотеки - били четени от църковния амвон и служели като източник на източната мъдрост за светските философи. Неслучайно всички православни и народни календари от миналото и съвремието цитират думите на този именит църковен автор.
Тълкуванията на архиеп. Теофилакт Български се ползвали отрано и от Западната църква. Първите преводи на латински език били направени още през 15-16 век, а първите печатни издания в Рим, Париж и Базел били последвани от преиздания и нови преводи.
Теофилакт Български не е включен в сонма на светците, чиято памет Православната църква празнува, но заради творчеството му от древни времена той бил почитан като отец и учител на Църквата и наричан "блажени Теофилакт". Като такъв той е споменат в някои древни списъци с негови творби, а също и в старопечатните славянски издания на неговия Благовестник. Някои гръцки и руски писатели (в т. ч. св. Димитрий Ростовски) също го наричат понякога светец, позовавайки се на творенията му като на произведения на светител, чиито мисли трябва да бъдат уважавани като мисли на отец и учител на Църквата.
Теофилакт Български не е включен в сонма на светците, чиято памет Православната църква празнува, но заради творчеството му от древни времена той бил почитан като отец и учител на Църквата и наричан "блажени Теофилакт". Като такъв той е споменат в някои древни списъци с негови творби, а също и в старопечатните славянски издания на неговия Благовестник. Някои гръцки и руски писатели (в т. ч. св. Димитрий Ростовски) също го наричат понякога светец, позовавайки се на творенията му като на произведения на светител, чиито мисли трябва да бъдат уважавани като мисли на отец и учител на Църквата.
Снимки - Милен Нанков и Интернет
