Днес празнуваме Петдесетница

След Възкресението и Възнесението на Иисус Христос Неговите ученици се събират в Йерусалим, „където единодушно прекарваха в молитва” (Деян. 1:14-16). Това събрание все още не представлява само по себе си Църква; то  е просто тълпа изплашени хора, обединени от общи спомени и смътни очаквания. Само няколко дни по-рано те питат Учителя „в това ли време” ще освободи израилския народ от римското иго и ще възстанови ли „Царството Израилево” (Деян. 1:6). Дори след Възкресението техните очаквания изглежда не надхвърлят земните стремежи и привързаности.

В деня на Петдесетница настъпва пълна промяна в състоянието на учениците. Св. евангелист Лука описва това събитие: „Когато настана ден Петдесетница те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха” (Деян. 2:1-2). „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети” (Деян. 2:3-4).

В света навлиза нова и по-съвършена реалност - Църквата, основана върху двойното Божествено домостроителство: върху делото на Христос и делото на Светия Дух, двете Лица на Светата Троица, изпратени сред нас. Те образуват фундамента на Църквата, и ни дават възможност за постигането на единение със Светата Троица.

„Света Петдесетница е завършване на Боговъплъщението - Светият Дух извършва в Пресветата Дева въплъщението на Бог Слово и Бог Слово приема в Себе Си човешкото естество и като Богочовек остава навеки с него; при Своето слизане, на Петдесетница, Светият Дух слиза върху Църквата, което е богочовешкото тяло, и навеки остава в това тяло. Между Боговъплъщението и Петдесетница е единното и неделимо домостроителство на спасението. Светият Дух слиза върху цялото тяло на Църквата и Цял присъства в целокупното богочовешко съществуване и живот на Църквата. Както в човешкото тяло нищо не става без душата, която е в него, - тъй и в тялото на Църквата нищо не става без Светия Дух, Който е душа на Църквата. И тъй, във всички векове и в цялата вечност. Всъщност Църквата е една несвършваща Петдесетница. Светият Дух е неизменно в нея като безсмъртна животворна сила. И той непрестанно слиза върху християните - слиза чрез всяка света Тайна и всяка света добродетел; слиза при всяко богослужение, при всяко “Господи, помилуй”, при всяка въздишка на копнеж по Христа.“ (Архимандрит Юстин Попович, Православната Църква - несвършваща Петдесетница, В: Православна беседа, http://pravoslavie.domainbg.com)

Обновяването на живота на творението чрез действието на Духа Утешител е това, което съзижда Църквата и ни приобщава към нея. Когато говорим за обновяването на живота, ние нямаме предвид нито моралното „усъвършенстване” на човека, нито неговата „юридическа реабилитация”, а реалното оживотворяване  в благодатта на Светия Дух. Животворящото съшествие /слизането/ на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница, исторически създава Църквата в света. Но то е  също толкова реално, когато се извършва по време на всяка литургия, на всяка евхаристийна трапеза, когато хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови. За всеки от нас съшествието на Светия Дух е отправна точка на нашето лично приобщаване към Църквата в събитието на кръщението, миропомазанието и участието в тайнствата.

Бог, по неизказаното Си човеколюбие, е сътворил човека за да бъде той храм Божий, храм на Светата Троица. В това е цялото богочовешко домостроителство на спасението от Господ Иисус Христос, целият смисъл на Неговата Църква в света. Затова апостол Павел благовести на християните: “Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?” (1 Кор. 3:16). В това е божественото предназначение на човешкото същество - да го изпълва Бог, да бъде Божий съсъд, да живее Бог в него като в Свой храм, като в Свое тяло. Тъкмо защото християнинът е “храм Божий”, в който живее живият Божи Дух, то и неговият живот не е нищо друго освен неспирно богослужение. Всяка мисъл на християнина, всяко усещане, всяко негово дело са част от богослужението, което той непрекъснато извършва върху престола на сърцето си.

Така учи и свети Серафим Саровски, - че целта на нашия живот се състои в придобиване /в смисъл на получаване като дар от Бога/ благодатта на Светия Дух. Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел са: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, правда и истина” (Гал. 5:22; Еф. 5:9). А чрез тях в човешкото същество се разлива божествена благодат, която прави човека способен всичко Христово постепенно да превърне в свое: Неговия живот - в свой живот, Неговата истина - в своя истина, Неговата правда - в своя правда, Неговата любов - своя любов, с една дума, Неговото Евангелие - в свое Евангелие.