Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
На 11 май всяка година, начевайки от средата на 19 век, българите празнуваме деня на св. братя Кирил и Методий и като празник на родната просвета и култура. През 1916 г. обаче държавата коригира изостаналия Юлиански календар и църковните празници остават да се празнуват с 13 дена закъснение. Така Рождество Христово се празнуваше десетилетия наред на 7 януари, вместо на 25 декември, Преображение Господне - на 19 август вместо на 6 август, Успение Богородично - на 28 август вм. на 15 август и т. нат. Докато през декември 1968 г. Българската православна църква също приспособи календара си към астрономическите и граждански дадености и нещата си дойдоха на мястото или по-точно - празниците на датите си, както са писани в минеите.

Но времената бяха безбожни. Държавата се стремеше да заличи следите на религиозния живот сред българския народ. Стремеше се да напълни църковните празници със светско, битово, цехово и пр. съдържание. И когато БПЦ коригира календара, за държавата това беше добре дошло: тя запази стария стил за своите лишени от християнско съдържание празници. Не върна празника на народните будители в деня на св. Иван Рилски (19 октомври), нито празника на българската просвета и култура и на славянската писменост - в деня на св. Кирил и Методий (11 май), нито студентския празник - в деня на св. Климент Охридски (25 ноември) и пр. Професорите и учителите като учени хора намериха някакъв компромис: всяка година обявяват дните от празника по новия стил до празника по стария стил за св. Кирило-Методиеви дни или съответно за св. Климентови дни.

Това не препятства Църквата да отбелязва по църковному всяка важна дата от народния живот. Така и тази година беше по достойнство отбелязан денят 11 май като памет за светите Солунски братя, а Н. Св. Българският патриарх отслужи молебен в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" (виж тук). А днес с негово благословение трима епископи - Стобийски Наум, главен секретар на Св. Синод, Знеполски Йоан, викарий на Софийския митрополит, и Деволски Теодосий - отслужиха от 10 ч. благодарствен молебен в тази знакова катедрала. Заедно с тях служиха и около 30 архимандрити, свещеници и дякони. Еп. Наум поздрави всички с днешния празник.

Малко народ присъства на този празничен молебен, а от държавните мъже нямаше никого, ако не броим директора на Дирекция "Вероизповедания" на МС г-н Иван Желев. Но той си е професор-богослов и явно е сметнал, че по съвест там му е мястото. Към края на молебена пристигнаха група семинаристи, облечени в подрасници и носещи хоругви. По изключение песнопенията изпълни мъжкият хор при столичната катедрала "Св. Неделя".

След това духовенството и богомолците се отправиха в шествие към паметника на св. Кирил и Методий пред Народната библиотека, носеща името на славянските просветители. Там вече се присъедини Велички епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", който дойде заедно с шествието на ученици и учители, тръгнало в 10 ч. от Националния дворец на културата и протекло по "светски" маниер. Единственото разнообразие в него бяха група семинаристи в подрасници, които начело с ректора си носеха икони на св. Братя.

Пред паметника духовниците отслужиха водосвет в присъствието на президента на страната Георги Първанов, министъра на културата проф. Стефан Данаилов, Академичния съвет на Софийски университе "Св. Климент Охридски", ръководството на Българската академия на науките и множество още просветни и културни дейци, учители, ученици, студенти, преподаватели. Еп. Йоан приветства с празнични думи всички присъстващи от името на Негово Светейшество.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3apxu 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.