Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (7 Votes)
На 18 май от 17 ч. в залите на Националния етнографски музей при БАН отваря врати за посетители изложбата "Просфора. Хляб и литургия".

В изложбата за първи път се представя цялостна сбирка с просфорни печати от българската етническа територия. Досега те не са проучени сериозно в нашата наука. Събраните сведения от академични автори са откъслечни, а и широката публика знае малко за просфорите. Така на практика чрез изложбата за пръв път се прави систематизация на разпръснатите материали, което ще позволи да се проучат различните школи и местни традиции при изработката и ползването им. В изложбата се показани образци, съхранявани във фондовете на НИМ, Национален археологически институт и музей – БАН, Национална художествена галерия, Национален църковен историко – археологически музей, РИМ "Стою Шишков" – гр. Смолян, РИМ – гр. Варна, отдел "Археология".

При откриването на изложбата ще бъде представен научно-популярният филм „Просфорите и Атон", заснет със съдействието на Фотографски архив на Света гора и с финансовата помощ на "София франс ауто". В него е показано използването им в манастирите Симонопетра, Зограф и Хилендар и изработката на дървени просфорни печати в една от келиите към Великата Лавра Св. Атанасий.

Материалът от изложбата ще остане на разположение на научните работници и на любителите по цял свят благодарение на каталога, отпечатан със съдействието на Интраком България. Подготвя се създаването на сайт на изложбата.

Просфорните печати са особени обекти – те са ключов елемент на църковния живот, участват в най-сакралното християнско тайнство. Като при всеки култов обект в тях се влагат строго определени религиозни символи, формата им е канонична, но все пак има и различия. Особености има и при разпространението им. В някои краища на страната те се използват само в църквите, а в други са задължителен инвентар на всяка къща.

По принцип просфорите са затворени в църквата. Те участват в религиозното тайнство Евхаристия. Действията с тях се извършват далеч от очите на вярващите – в олтара, където преди Светата Литургия се извършва "претворяването" на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Същинските православни просфори са малки кръгли пшенични хлебчета, направени от две парчета заквасено тесто, върху които е нанесен специален печат с определени символи. Най-важният символ е Агнецът – квадрат с вписан кръст и изписване ИС ХС НИКА. Върху него в ритуала проскомидия се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частици от Агнеца се „претворяват" в тяло Христово и участват в Светото причастие на вярващите. Върху някои просфори се отпечатват два или три агнеца и полета, символизиращи Света Богородица и ангелските чинове. Те също имат строго определена роля в литургията.

Източник: Агенция "Фокус"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k6xc 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.