Така нарече именития проф. Николай Никанорович Глубоковски Знеполски епископ Йоан в словото си след панихидата за големия новозаветен богослов в столичния храм „Света Софѝя“. В панихидата, отслужена от еп. Йоан, взеха участие протопрезвитер проф. Николай Шиваров и свещ. Климент (Харизанов) от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, столични свещеници и храмовото духовенство. На клира пяха проф. Иван Желев – преподавател в БФ на СУ и директор на Дирекция „Вероизповедания“, секретарят на Софийска митрополия Андрей Касабов и студенти-богослови.
На панихидата присъстваха деканът на БФ на СУ доц. д-р Емил Трайчев, преподаватели, асистенти и студенти от същия факултет, доц. д-р Димитър Попмаринов Киров – зам.-декан на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“, гости от Русия, представители на научната общност у нас.
В края на богослужението еп. Йоан произнесе слово за проф. Глобуковски, в което го нарече „най-големия познавач на библейската екзегетика“. Архиереят изтъкна хармоничното съчетание в личността на професора на любовта и предаността към Църквата с изключителна богословска мисъл и творчество. Еп. Йоан преподаде благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и сподели, че сега и първойерархът на нашата църква отправя молитва за упокой на проф. Глубоковски.
След това деканът доц. Трайчев произнесе кратко слово, в което определи проф. Глубоковски като „изключително светило и колос на православието“, което озарява и днес нашите богослови. Той сподели, че в своята работа се стреми да следва духа на професора – дух на творческо и градивно богословие.
Малко по-късно в централната сграда на БАН беше открита изложба, посветена на седемдесетата годишнина от кончината на проф. Н. Н. Глубоковски. На откриването присъстваха представители на богословските факултети, на БАН и гости от Русия. Българската православна църква беше представлявана от Доростолски митрополит Иларион и Знеполски епископ Йоан.
След това доц. Дилян Николчев – ръководител на Катедрата по Св. Писание (Стар и Нов Завет), История на Църквата и Църковно право в БФ на СУ, откри научната конференция, посветена на проф. Н. Н. Глобуковски. С приветствие към участниците във форума се обърна митр. Иларион. Той разказа лични спомени за проф. Глубоковски, чийто студент той е бил. Митрополитът е запомнил професора като задълбочен богослов, приветлив преподавател и изключително скромен и смирен човек. Свои приветствия поднесоха деканът на БФ на СУ доц. Трайчев и председателят на Съюза на учените в България проф. Дамянов.
Доклади за делото и творчеството на проф. Н. Н. Глубоковски изнесоха доц. Трайчев, докторът по църковна история Т. Богданова и А. Клементиев от Санкт Петербург, проф. Шиваров и проф. Иван Желев от БФ на СУ.
Доц. Богданова отбеляза в своето изложение, че първата публикация на проф. Глубоковски в България е в Църковен вестник през 1925 г.
Организатори на честванията, посветени на проф. Н. Н. Глубоковски, са Централната библиотека на БАН, Богословският факултет на Софийския университет, Съюзът на учените в България и Главно управление на архивите при МС.
Изложбата в БАН ще продължи до 30 март 2007 г.
На снимките: Панихидата в храма „Света Софѝя“ и представителите на БПЦ по време на конференцията в сградата на БАН.
Справка: Николай Никанорович Глубоковски е роден на 19 (6) декември 1863 г. в Кичменгски городок на Вологодска губерния. Умира на 18 март 1937 г. в София. Той е доктор на богословието, член-кореспондент на руската Императорска академия на науките (от 1909 г.), редактор на първата Православна богословска енциклопедия (1904-1911), църковен историк, екзегет, филолог, духовен писател и публицист, виден църковно-обществен деец.
През 1889 г. завършва Московската духовна академия. От 21 октомври 1891 г. е доцент, а от 28 януари 1898 г. – професор в катедрата по Св. Писание на Новия Завет на Санктпетербургската духовна академия. Почетен член е на Киевската, на Казанската и на Московската духовна академия, както и на Московския и Петроградския археологически институт. Член е и на Императорското православно палестинско общество и ред други научни общества и църковни братства. От 1916 г. е заслужил професор на Санкпетербургската духовна академия.
През август 1921 г. напуска Съветска Русия и от пролетта на 1923 г. е избран като един от четиримата професори на новооснования Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава Св. Писание на Новия Завет, като фактически става основател на академичната библеистиката у нас. От 1929 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.
