Духовни чеда на о. Станой Станоев, на когото беше наложен аргос от Софийска митрополия, са изпратили жалби до Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит заради наказанието на свещеника.
Те разказват за това в писмо до редакцията на Двери, изтъквайки, че жалбите им са „подкрепени с многобройни подписи“. Авторите на текста твърдят, че „нещата, които се разпространяват по повод отец Станой Станоев, не отговарят на истината“ и смятат, че за това трябва да бъдат уведомени читателите на Двери. Духовните чеда на свещеника подчертават ролята му за тяхното израстване във вярата и го описват като духовен ръководител на тяхната общност. В писмата си до Софийска митрополия те помолили „да бъдат отменени наложените наказания на о. Станой и да ни бъде предоставен храм, в който да се побираме всички, тъй като сме много, за да можем, в съгласие със съвестта си, да се черкуваме, спазвайки празниците според Светоотеческия календар, за което имахме благословение досега“.
От текста става ясно, че веднага след като е разбрал за наложеното му наказание, свещ. Станой е написал покайно писмо, което е било депозирано в Софийска митрополия. Свещеникът и съпругата му са се покаяли писмено и за това, че тайно са приели монашество без благословението на каноничното църковно ръководство.
Духовните чеда изразяват недоумението си от санкциите срещу свещеника, който служи по стария календар от дълги години, както твърдят, с благословението на приснопаметния патриарх Максим. Те разказват накратко историята на своята старостилна общност и подкрепата, която са получили от блаженопочившия патриарх и неговите викарни епископи през годините. В писмото се разказва следното:
„Винаги сме се стремели да живеем, спазвайки каноните на Православната църква. Ние бяха смутени от икуменизма и искахме богослужението да се извършва според светоотеческия календар и когато отец Станой се обърна към Негово Светейшество, приснопаметния наш Патриарх Максим, с писмото си от 20.04.2005 г., в което помоли да бъде приет с паството си да служим по стария календар в лоното на Българската православна църква, ние го последвахме. Бяхме изпълнени с духовна радост, че имахме благословение от Негово Светейшество Патриарх Максим, който веднага благослови да получим антиминс, който ни беше предаден от Неговия викарен епископ тогава – Знеполския епископ Николай, за да служим в параклиса, посветен на света Злата Мъгленска, докато ни бъде даден друг храм. Така със спокойна съвест можехме да посещаваме богослужението съгласно светоотеческия календар и още на 24.IV.2005 г., за празника на Вход Господен в Иерусалим, там беше отслужена света литургия и ние не останахме без служба дори една неделя. Слава на Бога!
Отецът не само прехвърли на Софийската Света Митрополия апартамента, за който се споменава в горепосочената публикация, но помоли Негово Преосвещенство Епископ Николай да предаде на Негово Светейшество приснопаметния Патриарх Максим, че има желание да дари на Светата Софийска Митрополия и параклиса „Света Злата Мъгленска”, но след проверка при нотариус се оказа, че параклисът не може да бъде обект на прехвърлителна сделка, тъй като е в общи части от сградата и не може да бъде обособен. След като се изясни, че не може да се извърши това даряване, Негово Преосвещенство ни информира, че има благословение от Негово Светейшество да служим в параклиса на света Злата Мъгленска, докато ни бъде предоставен храм, в който да служим.
Когато отецът ни съобщи, че със заповед №42 от 25.07.2005 г. е назначен и ни дават да служим в храм „Свети Владимир”, всички много се зарадваха. Негово Светейшество Патриарх Максим беше благословил първата света литургия да отслужим на храмовия празник по стария стил – 28.07.2005 г., денят, в който се празнува паметта на свети равноапостолен княз Владимир в Русия. Голяма беше радостта на хората и, въпреки че празникът се падаше в четвъртък, бяха дошли много хора от нашето паство, имаше и много деца и храмът успя да събере едва една трета от тях.
Трябваше известно време, докато се набавят необходимите принадлежности за извършване на богослужението, но когато след това отидохме пак да служим там, не бяхме допуснати. Оказа се, че така се е получило, защото храмът е частен и към онзи момент не е бил прехвърлен на БПЦ. Ние обаче не сме се притеснявали, защото знаехме, че този въпрос ще се реши, когато е възможно и когато Господ устрои.
След като на 04.02.2007 г. Негово Преосвещенство Знеполският Епископ Николай беше избран за Пловдивски митрополит и отиде да служи на светата ни Православна Църква в Пловдивска Епархия, Негово Светейшество Патриарх Максим отново не ни остави. За радост, Протосингелът на Софийска Митрополия, архимандрит Иоан беше присъствал на срещите и разговорите и беше в течение на всичко, което се случваше около нас и когато на 18 март 2007 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ беше хиротонисан и пое поста на викарен епископ на Негово Светейшество, не беше необходимо да му преразказваме, защото той беше запознат с това, че храм „Свети Владимир” не е прехвърлен на БПЦ. Отецът върна антиминса, който с благословението на Негово Светейшество ни беше дал чрез Негово Преосвещенство Николай и тогава Патриарх Максим отново благослови, този път на Негово Преосвещенство Знеполският Епископ Иоан, да ни бъде даден друг антиминс, на който да продължаваме да служим в параклиса „Св. Злата Мъгленска”, докато се намери друг храм, който да ни бъде предоставен, което ние очакваме да бъде изпълнено и до настоящия момент.
От 01.11.2007 г. когато беше назначен за протосингел на Софийска митрополия, още като архимандрит, а от 29.10.2010 г., когато беше хиротонисан за епископ с титлата Браницки и определен за втори викарен епископ на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство Епископ Григорий също беше в течение на нашата съдба, до момента, когато на 12 март 2017 г. беше избран за Врачански митрополит.
Така, толкова години, благодарение на Божията Помощ и благословението на Негово Светейшество Приснопаметния Патриарх Максим, ние не сме оставали без богослужение съгласно Светоотеческия календар, без изповед и Свето Причастие, както сме оставени сега заради това несправедливо и противоуставно решение на Епархийския съвет на Софийска епархия“.
В заключение духовните чеда на о. Станой подчертават, че ще продължат да го подкрепят и искат той да остане техен изповедник и свещеник, който извършва богослуженията по стария календар.
Припомняме, че наказанието на о. Станой и другите двама свещеници от Софийска епархия – снемане от длъжност и аргос, важи до „покаяние, изразено в писмена форма за срок от една година“.