Силен обществен натиск се оказва през последната седмица, който цели да повлияе на Св. Синод на БПЦ да признае Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Повод за това даде огласеното от Струмишкия митрополит Наум писмо от Св. Синод на Македонската православна църква до Св. Синод на БПЦ с предложение да признае Македонската църква и поради това да бъде смятана за църква-майка на МПЦ. На писмото беше дадена гласност и в предаването „Вяра и общество“ по БНТ от водещия Горан Благоев. Негов събеседник в студиото беше един от инициаторите за църковното сближаване, Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет“.
Вчера обществен комитет от български общественици, между които много историци и потомци на македонски българи, също изпрати призив до Св. Синод. В него се казва:
„Убедени сме, че, ако Българската патриаршия поеме протегнатата ръка от Македонската архиепископия, тя ще изпълни своята историческа мисия на древна и мъдра църква, която винаги е била водена от грижа за своето паство, от любов и милост към нуждаещите се. Нямаме илюзии, че приемането на тази протегната ръка ще породи и не малко съпротивителни тенденции в и без това раздирания от противоречия православен свят. Смятаме, че заявеното (засега неофициално) от канцеларията на Светия Синод намерение за консултации по писмото на македонския синод с останалите поместни църкви дава възможност БПЦ да направи този проблем общоправославно достояние, което ѝ предоставя възможността тя категорично да се прояви като майка-църква на МПЦ. Едновременно с това подобна идея крие опасността признаването на македонската автокефалия да се отложи с още няколко години и изобщо да не доведе до позитивен резултат“.
Авторите на писмото смятат, че тези консултации трябва да бъдат предшествани от разговори със Св. Синод на Македонската архиепиксопия и набелязването на общи инцитиативи като почитането на общи и за двете църкви светци и събития.
Предложението на македонския Св. Синод ще бъде разгледано на заседанието на българските митрополити на 27 ноември, но по предварителна и неофициална информация е малко вероятно тогава да се вземе някакво решение. „Признаването“ на Македонската православна църква означава всъщност възстановяване на евхаристийното, богослужебно общение между двете църкви.
Със сигурност въпросът ще бъде дискутиран в Москва, където Българският патриарх Неофит ще отиде заедно с голяма църковна делегация, за да участват в тържествата по случай 100-годишнината от възстановяването на Московската патриаршия. На грандиозните чествания се очаква да присъстват много от предстоятелите на поместните православни църкви и техни представители. По този начин тържествата са замислени от организаторите като един празничен всеправославен събор, на който да бъдат обсъдени ключови проблеми в отношенията между Църквите, проявили се особено остро след Всеправославния събор в Крит през 2016 г. За руснаците безспорно един от най-горещите проблеми е църковната ситуация в Украйна, която по някои характеристики наподобява тази в Македония – независима вече страна настоява Православната църква в нея да получи също пълна самостоятелност в управлението си, т. е. автокефалност. Нежеланието на поместните църкви – респективно Московска патриаршия и Сръбската патриаршия – да дадат автокефалия на църквите в Украйна и Македония, води до образуването на схизми и разделения между вярващите. Църковни анализатори смятат, че Московска патриаршия никога няма да се съгласи автокефалия да се признава едностранно от само една поместна църква, защото това би създало прецедент за разрешаването и на украинския църковен въпрос.
Сигурно е обаче, че поставянето на толкова високо междудържавно равнище на проблема за признаване на Македонската църква от БПЦ ще катализира процесите по възобновяване на преговорите със Сръбската патриаршия. Захумско-Херцеговският и Приморски епископ Григорий, който е член от сръбска страна на комисията по преговорите с Македонската църква, обяви вчера, че ще направи всичко възможно диалогът да бъде възобновен.
В същото време между самите македонски владици няма единно мнение за правилния път за разрешаване на църковния проблем – Преспанско-пелагонийският (Битолски) митр. Петър очаква решение непосредствено от Вселенската патриаршия, Дебърско-Кичевският (със седалище в Охрид) Тимотей очаква това да стане с издаването на томос от страна на Сръбската патриаршия, а Струмишкият митр. Наум изразява настроенията на онези, които очакват разрешение с помощта на Българската патриаршия. Безспорно разговори по македонския църковен въпрос македонските владици водят с всички заинтересовани страни.
Надеждите за намеса на БПЦ нараснаха след подписването на договора за добросъседство между правителствата на двете държави по-рано тази година и поредица стъпки за установяване на по-близки църковни отношения, например от страна на игумена архимандрит Партений и братството на Бигорския манастир. Надежди в тази посока вдъхнаха на македонците и визитите на представители на официалните църковни медии на Българската патриаршия в Македония.
Македонската църква вече половин век е в схизма заради едностранното обявяване на автокефалия на 17 юли 1967 г. в Охрид, още докато Македония беше част от комунистическата Съюзна федеративна република Югославия. Диалогът между църковните ръководства в Сърбия и Македония се изостри особено след разпадането на Югославия и отделянето на Македония в самостоятелна държава. Конфликтът обаче се задълбочи, след като Сръбската църква създаде паралелна църковна структура в страната – т. нар. „Православна Охридска архиепископия“, оглавявана от местния епископ Йоан (Вранишковски), бивш Велешки митрополит, а след преминаване към СПЦ възведен в ранг Охридски архиепископ. През изминалите години той и неговите малцина последователи в страната бяха подложени на преследване, а той лежа няколко пъти в затвора „за разпалване на национална и верова омраза“. Неговото освобождаване беше постигнато през 2015 г. с посредничеството на Московска патриаршия и беше представено като условие за възобновяване на преговорите със Сръбската църква за решаване на църковния спор. До такова възобновяване на преговорите обаче не се стигна.
Сега македонската страна се надява да постигне ново раздвижване в ангажираните среди във всички поместни църкви, за да се стигне в крайна сметка до изцеление на тази дълбока рана в църковното тяло.
На снимката: Скопският митрополит и Охридски архиепископ Стефан беше поканен да присъства на интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит (24.2.2013 г.), макар по обясними причини да не взе участие в общите богослужения. Неговото присъствие се вписа в общата атмосфера на желанието за добри отношения между двете църкви, макар и да нямат евхаристийно общение на официално равнище.
