Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

19894755 1645461805465155 2404317918108141640 nТези думи с право могат да се отнесат и към смирената Божия рабиня Тодорка, която миналата нощ се упокои, а днес беше опята и погребана в Рилския манастир. През последните няколко десетки години тя беше станала постоянното присъствие в храма на обителта на свети Иван. Защото ефимериите се сменяха всяка седмица, сменяха се свещопродавачите и певците, а баба Тодорка беше край свещниците при мощите на Рилския светец от сутрин до вечер всеки ден, всяка седмица, всяка година, всяко десетилетие.

Ето какво написаха от Рилския манастир в официалната си интернет-страница за нея: "Заради отговорното си отношение към богослужението мнозина от миряните я търсеха за съвет и напътствия по различни въпроси на вярата. С обикновените си и ясни за хората думи тя често успяваше да накара човек да се замисли за Бога, за Църквата и за доброто, към което християнинът е призван.".

Баба Тодорка е родена на 20 септември 1926 г., създава семейство, има и две деца. Дъщеря й почива на 50-годишна възраст преди години, а лани Тодорка погреба и сина си. Междувременно преди точно 31 години, през юли 1986 г., тя идва да служи в манастира. И казваме да служи, защото нейната работа беше истинско "служение Богу с пост и молитва денем и нощем", както евангелистът описва една друга старица от детството на Спасителя - Анна, дъщерята Фануилова, от коляното Асирово, достигнала до дълбока старост (Лука 2:36-38).

Деветдесет години са повече от известната псаломска възраст (Пс. 89:10). Но независимо от трудовете и болестите баба Тодорка намираше сили да служи Богу. Защото не можеше да си представи своя живот извън обителта, извън храма.

Нека всемилостивият Бог й зачете всичките трудове и цялото усърдие, да прости волните й и неволни прегрешения и да я помилва при Себе Си.

Снимка: Соня Анкова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcfdp 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.