Много слова се произнесоха днес по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – и всички вдъхновени и сърдечни. Заслужава тук да отбележим поне някои от тях, които може да са чути по електронните медии, но е добре и да останат в словесната ни памет.
По време на празничния молебен в патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм паметник „Св. Александър Невски – св. цар Борис Покръстител – св. Кирил и Методий“, отслужен от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ – БП, и множество клирици от Софийска епархия, Светейшият предстоятел на родната ни Църква каза:
Историята е ярко свидетелство за това, че положеното от светите братя начало е намерило благоприятна почва и е принесло стократен плод сред рода на българите не само в началото на славянската писменост, но и през всички превратности на историческите ни съдбини. Св. Климент и св. Наум, Йоан Екзарх, Презвитер Козма и Константин Преславски, св. патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински и Владислав Граматик, св. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Неофит Рилски, всички известни и неизвестни труженици на българската и славянска книжовност, чиито достойни приемници живеят и неуморно работят и днес сред нас. Всички те доказват, че за нас, българите, нашата принадлежност към Църквата на Спасителя Христа е въпрос не само на религиозна идентичност, но и на творческо осмисляне на вярата, която изповядваме, на истинска ревност и приемственост към делото на християнската и църковна просвета и култура.
Радостни сме, че и днес, в началото на третото хилядолетие, примерът на светите братя продължава да е вдъхновение за мнозина, които и в наше време намират смисъла на живота и своето призвание на попрището на просветата и книжовността, като се вдъхновяват от хилядолетната християнска история на боголюбивия ни народ. За тези истински нови апостоли и приемници на най-добрите образци на книжовните ни традиции, днес ние отправяме нашата обща молитва, както и за целия православен български народ, запазил през вековете на превратната ни история своята вяра и език, своята писменост и православна култура чисти и неопетнени, неповредени от нищо и от никакви външни за него духовни сили и културни влияния.
Да бъде благословено делото на българската и славянска просвета и култура!
След водосвета пред паметника на светите Братя Кирил и Методий в градинката пред Националната библиотека, достойно носеща тяхното свято име, Мелнишки еп. Герасим пръв произнесе кратко слово пред висшите държавници и други официални лица, дейци на просветата и културата, ученици и студенти, стотици граждани, като изтъкна:
Светъл и наистина празничен е днешният ден, в който цяла България се прекланя пред делото и подвига на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, които Сам Бог беше избрал в далечните дни, за да просветят народа ни със светлината на богопознанието. Пресветъл и радостен е денят на тяхната всенародна прослава, защото в пресветлите им образи ние си спомняме началата на приобщаването на българския род към европейската християнска цивилизация и онзи нечуван възторг, с който техните ученици и приемници продължиха делото им, за да принесе то богат плод и да се разпространи из целия тогавашен славянски свят, за да можем и днес да славим Бога, да отправяме нашите молитви и моления към Него и да градим нашата духовност и култура на собствен роден език. Ние и днес оставаме признателни длъжници на светите богопрославени Солунски братя. На онези избрани съсъди на Божията благодат, които с истинска апостолска ревност отвориха за предците ни вратите на просветата и книжовността и дадоха на нас и на всички славянски народи възможност да изразяват на свой език духовните си и културни пориви и вдъхновения.
Днес, когато българската и славянска писменост и култура са сред всепризнаните богатства в световната културна съкровищница, а светите равноапостолни братя Кирил и Методий са провъзгласени за покровители на цяла Европа, всички ние още повече сме призвани към продължаване на тяхното боговдъхновено дело, към утвърждаване и още по-активно разгръщане на положените от тях и утвърдени от всички техни приемници през вековете начала - за слава на Божието име и за пребъдването и благопреуспяването на България и на българския род. Честит и благословен да бъде празникът на нашата просвета и култура!
Кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова на свой ред каза:
Честит празник на словото и книжовността! Честит празник на духа и съзиданието! Създаването на славянската азбука и отстояване на правото на един народ да слави Бога и да чертае бъднините на свой език е било революция в тогавашния свят. Революция, чиито размери и смисъл днес трудно можем да си представим. С нашата азбука вече 12 века отстояваме правото да ни има като народ с несломим дух и просветна сила. Това е силата на създаващите. Те са мъдреците на времето си и съвестта на поколенията, които стават с историята и дават смисъл на думите ни – на думи като доброта и благодарност, приятелство и обич. И всеки може да бъде учител по доброта и доблест – сега, когато това е най-голямата смелост.
Още преди възстановяването на българската държава, през 1851 г., българските възрожденци започват да отбелязват деня на светите братя Кирил и Методий. Най-голямата българска победа е приемането и съхранението на българския език, въпреки превратностите на времето. Това научено и прието преклонение към книгите и знанието е доказателство за силата на българския дух. Образованието на децата е осъзната мисия за всяко българско семейство. От нас зависи да им покажем, че със знание и способности могат да успяват и да бъдат щастливи хора.
Обръщам се към децата и учениците – разчитаме на вашето любопитство и на вашата любознателност. В този век на технологиите да запазим любовта към четеното и книгите, да откривате нови възможности за споделяне на българската култура и изкуство. Да пазим българския език, защото той е не само комуникация. Езикът е мислене. От него започва онова, което българите наричаме просвета. Просветеният човек е мислещ човек. Нека със знания и критичен дух да различаваме истината от лъжата и фактите от заблудите, защото силата на езика е в неговата истина. Честит празник!
Накрая президентът на Република България г-н Румен Радев заяви:
В йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. А такъв рицар може да бъде и всяко будно дете.
Всички ние имаме една Родина - България. Съдбата отвежда мнозина далеч от нея. Но винаги има една незрима родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. Езикът е нашата щастлива орис по рождение. Ще си позволя да перифразирам Апостола: думите са в нас и ние сме в думите, те нас обръщат и ние тях обръщаме. В трудни години езикът е червената нишка към свободата. Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. Когато духът линее, езикът страда с нас. Страда от правописа ни. Осиромашава речникът му, занемарява се граматиката, като в запуснат дом в него се заселват неканени чуждици.
Но езикът на Вазов и Михайловски, на Алеко и Гео Милев, на Вапцаров и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее невежеството и експериментите на „неразумните юроди“, които не умеят да боравят с думите му. Защото винаги ще има милиони хора, тук и далеч от Родината, които ще пишат и дишат с ритъма на българския стих, ще играят с думите и ще сънуват на български.
Светът се променя. Днес България е на пет континента, защото наши сънародници са отнесли частица от тази незрима родина, българският език, по всички краища на планетата. Този език е онази нишка, по която винаги могат да открият пътя до дома си.
Думите са нашият общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят. И да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ, но откриеш ли я, отваря врати.
Честит празник, скъпи деца, ученици, учители, будители, артисти!
Честит празник, скъпи българи!
