Днес на 76-годишна възраст в столична болница от инфаркт е починал Маркианополски епископ Константин.
Той е роден на 18 май 1941 г. като Койчо Василев Петров в село Златосел, общ. Брезово, Пловдивска област. През 1961 г. завърши петгодишния курс на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" на гара Черепиш, Врачанско, а след това и Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. Оженва се в София и има две дъщери. На 10 март 1968 г. е ръкоположен за свещеник и служи в София.
По време на разкола в БПЦ обаче минава на страната на неканоничната група клирици. Развел се междувременно, той приема монашество, за да може да бъде ръкоположен за епископ. Възведен е първо в архимандритско достойнство на 25.3.1997 г. от пребиваващите в разкол архиереи начело с Неврокопския митрополит Пимен (обявил се за патриарх). Епископската му хиротония става на 27 август 1997 г.
По време на всеправославния събор в София (30.9. - 1.10.1998 г.) еп. Константин писмено заявява разкаяние за разколническата си дейност и "по крайно снизхождение" (такава беше тогава формулировката на помилването им) е приет в клира на каноничната БПЦ - БП с титлата Маркианополски епископ. Назначен е за духовен надзорник на Софийска епархия, но фактически беше председател на столичния храм "Св. пророк Илия" в квартал Княжево. Често служеше заедно с българския патриарх, а също така беше изпращан да извършва архиерейски литургии и други богослужение в празнуващи храмове, когато патриархът или неговият викарий трябваше да служат в друг храм.
Последното му служение от този вид беше на празничната вечерна на 20 май в празнуващия храм "Св. Константин и Елена" в София, на ул. "Пиротска".
Бог да го прости и помилва!
Снимка: Мартин Митов
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wck6h
