За да се говори за заслужилите архиереи на Българската православна църква не е нужно да се чака тяхна годишнина. Защото думите на апостола „помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7) означават непрекъснато да ги помним и да си спомняме за техния живот и дела, та да можем да се подбуждаме да им подражаваме.
Така и за Старозагорския митрополит Павел въобще не е нужно да се чака някаква годишнина от раждането му или от кончината му, за да се разкаже за този голям български архиерей. Затова никого не изненада публикуването без подобен „повод“ на книгата „Старозагорски митрополит Павел – Дневници”, издадена по съвместната инициатива на Русенската св. митрополия и Държавен архив – Русе.
Ако търсим повод, това може да бъде и 135-годишнината от рождението му в Самоков на 3 март 1882 г., и пострижението му за монах на Никулден, 6 декември, през 1907 г. в храма на Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски“, където той през онези години учителства. След като се е обучавал пет години (1902-1907 г.) в Русия – първо една година в последния клас на Таврическата семинария в град Симферопол, за да усъвършенства руския език и да получи руско свидетелство за средно духовно образование, а след това четири години в Санктпетербургската духовна академия.
Високообразован, владеещ няколко езика, архимандрит Павел на 14 декември 1917 г. е назначен от Св. Синод за ректор на СДСеминария и после на този пост е възведен в епископско достойнство с титлата Драговитийски. На 28 януари 1023 г. е избран за Старозагорски митрополит. Като такъв той дълги години е сред постоянните членове на Св. Синод, а благодарение на специализацията си в църковното право участва и в подготовката на нов устав на БПЦ. Наред с това преглежда и редактира изданието на Требника с паралелни текстове на църковнославянски и новобългарски език (1929 г.). През 1930 г. превежда от руски “Православен християнски катехизис”, съставен от свещ. И. Жилов по пространния “Катехизис” на Московския митрополит св. Филарет (Дроздов). Също така работи и върху учебниците по Закон Божий за прогимназиите и семинарията, преглежда и редактира изданието на Изборното (напрестолно) евангелие и Изборния апостол по синодалния новобългарски превод и др.
Като епархийски архиерей дядо Павел е един от главните деятели за развитието и на просветно-образователното дело в населените места в Старозагорска епархия. Но наред с духовните си обязаности митрополит Павел отделя значително внимание и на социалната и благотворителна дейност в църковния и обществен живот. Председател е на старозагорския клон на Българския червен кръст, а от 1926 г. до 1935 г. е и главен ръководител на Съюза на православните християнски братства в България и постоянен сътрудник на списание “Християнска мисъл”.
Упокоил се е от трудовете си на 4 октомври 1940 г.
На 24 април 2017 г. в Канев Център на Русенския университет „Ангел Кънчев” се състоя официалното представяне на книгата „Старозагорски митрополит Павел – Дневници”, издадена по съвместната инициатива на Русенската св. митрополия и Държавен архив – Русе, по повод 135-годишнината от рождението на митрополит Павел. Встъпително слово при откриването на събитието произнесе Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, който запозна накратко аудиторията с личността на покойния архиерей.
Думата взеха още проф. д-р Пламен Кангалов, зам.-ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”, г-жа Стефка Маринова, началник отдел в Държавен архив – Русе, г-жа Лиляна Петкова, племенница на Старозагорския митрополит Павел и г-н Тодор Билчев, съставител на книгата.
Нееднократно от мнозина бе подчертано обстоятелство, че реализирането на книгата „Старозагорски митрополит Павел – Дневници” е по заслугата на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, който е спомоществовател на изданието.
Информация и снимки от сайта на Русенска св. митрополия