На заседанията си тази седмица Св. Синод е разгледал писмо, изпратено от университетските богословски школи в страната с искане висшето ръководство на БПЦ да подкрепи пред Министерството на образованието и науката инициативата дисциплината Теология да стане защитена специалност.
Архиереите не са счели за необходимо да се занимаят с подобно искане. Най-негативна е била реакцията на Пловдивския митрополит Николай, който заявил, че образованието в Богословските факултети не отговаряло напълно на представите и изискванията на висшия клир. Припомняме, че именно с този аргумент той мотивира пред останалите митрополити създаването на Пловдивската духовна академия, която продължава да няма признание за ВУЗ.
Научната дисциплина Теология не отговаря напълно на държавните изисквания за "защитена специалност" според Постановление № 64 на Министерския съвет по първия критерий – уникалност по териториален признак. Според него е необходимо „обучението по специалността се осъществява само в едно висше училище“. Специалността Теология обаче се изучава в четири университета у нас – Софийския, Великотърновския, Пловдивския и Шуменския. Според организаторите на инициативата обаче, при добра воля от страна на правителството би могло богословието да стане защитена специалност, независимо че не покрива напълно критериите. Те ще внесат в Министерството на образованието писмо с искането си, подписано от ректорите на четирите университета, в които се изучава теология.
Нежеланието на Св. Синод да подкрепи инициативата за защитена специалност обаче не се базира на нормативната уредба, а показва отношението на синодалните митрополити към богословските факултети у нас. Липсата на конструктивни отношения между синода и университетското богословие през годините не само не беше преодоляна, а все повече се задълбочава, което дава лош примери и демотивира и малкото интересуващи се от православно богословие хора у нас. Спорадично и според добрата воля на отделни митрополити и преподаватели се осъществяват някои съвместни инициативи. Допълнително ситуацията се усложнява от откриването на Духовна академия в Пловдив, която, според създателя й, Пловдивския митрополит Николай, следвало да задоволи нуждата от "качествено богословско образование", каквото богословските факултети не можели да осигурят. В същото време Пловдивската духовна академия няма акредитация за висше учебно заведение и дипломите, които издава, не се признават от държавата. За съжаление желанието да се лансира Пловдивската духовна школа, за сметка на утвърдените от десетилетия факултети оказва силно негативно влияние върху отношенията и връзките между Св. Синод и академичната богословска общност. Независимо от амбициозните цели, които бяха поставени при откриването на Духовната академия, тя не успява да се оттласне от семинарското ниво, с което стартира.
В условията на задълбочаваща се криза в тази важна сфера на висшето образование от богословските факултети се очаква да проявят по-голяма гъвкавост, за да направят обучението на студентите си по-прагматично и да им осигурят по-добра реализация на пазара на труда. Преди години на ръководството на Богословския факултет на СУ са били предложени варианти за въвеждане на двойна специалност, напр. богословие и история, за да се осигурят по-добри шансове за намиране на работа на завършилите, но идеята не е била възприета. Въпросът с реализацията на богословите вече две десетилетия остава нерешен. Затова се изисква обща стратегия на факултетите и църковното ръководство, което почти изцяло разчита на дипломираните богослови за набиране на църковни кадри, тъй като от семинариите излизат малко и недостатъчно квалифицирани абитуриенти. Но такава обща концепция не само, че не съществува, а и засега няма изгледи да бъде направена. Проблемът до голяма степен се дължи на това, че и Св. Синод, и богословските факултети не се опират на собствените си ресурси за справяне с проблемите, а виждат изход само чрез специална защита от държавата - било като защитена специалност, било чрез въвеждане на задължително религиозно образование.
На снимката: Подписите на ректорите под писмото до Министерство на образованието
