С празнични богослужения в цялата страна беше отбелязано светлото Христово Рождество. Стотици хиляди вярващи се събраха в православните храмове, за да отправят молитва и с радост да посрещнат раждането на Божествения Младенец. Епархийските митрополити, освен синодалното Рождественско послание до пасомите на БПЦ, отправиха и свои отделни рождественски поздрави до епархиотите си, в които разкриват пред клира и народа съвременните измерения на чудото на Боговъплъщението.
В своето Рождественско послание Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит напомни в нощта на Христовото Рождество да не забравяме нашите ближни, които страдат, намират се в лишения и безутешност. Той подчерта, че „в благодатния мир на тази свята нощ никой около нас не трябва да остава сам и безнадежден, лишен от утеха, внимание и любов, защото затова дойде сред нас Христос – за да дарува на всички ни мир, надежда, светлина и живот“. Патриархът подчерта, че Спасителят е призовал към Себе Си бедните, онеправданите, страдащите, отрудените, „защото такава е Божията свята воля: бедните духом да наследят Царството, плачещите да се утешат, гладните и жадни за правда да се наситят, чистите по сърце да видят Бога и всички да се нарекат синове Божии и Божии приятели и да наследят Царството, приготвено за чедата на Небесния ни Отец още „от създание мира”.
Патриарх Неофит призова: „Нека в тази нощ отворим сърцата и душите си за радостта от Рождеството на Спасителя и за всички наши ближни, които са в недостиг и нужда, в беда и в лишение, в страдание и в безутешност, и – като видим в тях Самия, днес раждащ се за нас Господ – да бъдем Негови истински следовници и подражатели, в изява на онази дейна любов, на която Сам Той ни учеше и към която ни призоваваше. Нека в святата и благословена нощ на Рождеството проблесналата с идването на Богомладенеца светлина грее навсякъде около нас и чрез нас, свидетелствайки за величието на Божия промисъл и за необятната Божия любов и грижа за всички нас – сътворените по Негов образ и по Негово подобие любими и свидни Негови чеда“.
На празника Рождество Христово Негово Светейшество Българският патриарх Неофит оглави тържествената св. Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В съслужение с него бяха митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Мелнишки епископ Герасим - гл. секретар на Св. Синод и председател на патриаршеската катедрала, Маркианополски епископ Константин, Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, свещеници от епархията и храмовото духовенство.
В Рождественското си послание до клира и народа на Сливенска епархия митрополит Йоаникий припомня, че в деня на Христовото Рождество „Църквата приканва своите верни чеда към духовно веселие и чиста радост“. В същото време владиката подчертава непостижимостта за човека на тайната на Боговъплъщението. „Всичко у Бога е тайнствено: "Ние само това можем да кажем, - поучава ни свети Йоан Златоуст, - истинско е Неговото небесно раждане, неопровержимо е и земното Му Рождество. Истина е, че се роди Бог от Бога, истина е и че се роди Човек от Дева. На небесата само Той се е родил от Отца - Син Единороден. На земята само Той се роди от Дева - Син Единороден... Бог Го родил по божествен начин. Девата Го родила по свръхестествен начин... Защото, когато става дума за Бог, не трябва да се придържаме само към природните закони и тяхното развитие, но да вярваме в силата на Този, Който ги е създал и всичко управлява." И свети Козма, епископ Маюмски, казва: "Виждам необикновена и преславна тайна: пещерата станала небе, Девицата - херувимски престол, яслите - вместилище, в което е легнал невместимият Христос Бог..." (Из 9 песен на първия канон на Рождество).
„Родилият се Богомладенец донесе мир, любов, истинност и справедливост в света! Роди се Спасителят на човешкия род!“, се казва в Рожедстенското послание от името на Видинския митрополит Дометиан. В него събитието на Христовото Рожедство е наречено „спасителен мост, който незримо съединява Бога с човека, небесното със земното, за да ни направи синове и дъщери на светлината, съпричастни на Божията любов и промисъл в живота“.
В посланието на митр. Дометиан се призовава: „Нека в този дългоочакван, изпълнен с благодат, радостен и спасителен за цялото човечеството ден да хвалим Господ всички и да Го прославяме; защото Неговата милост към нас е велика (Пс. 116). Нека да Го славим и хвалим за всичко, както направиха и пастирите, които последваха чудната звезда в тихата и свята Рождественска нощ, която ги отведе във витлеемската пещера. Нека да носим в сърцата си родилия се Младенец - Предвечния Бог, да слушаме и изпълняваме Господните слова, които са пълни с благодат, защото това е верният път за духовно съвършенство и прозрение за истината, която ни прави свободни. Нека през настъпващата нова година, виждайки и чувствайки великата Божия любов към нас, да бъдем преизпълнени с християнски добродетели – вяра, надежда и любов, да бъдем по-добротворни, да бъдем единни“.
Ловчанският митрополит Гавриил оглави празничната св. Литургия на Рождество Христово в катедралния храм „Света Троица“ в града. Десетки вярващи изпълниха църквата, за да отправят молитва към Бога и да чуят наставленията на своя епархийски митрополит. Във видеообръщение към пасомите си митрополит Гавриил отправя своя благослов за празника. С много примери от свещеното предание и историята на Църквата владиката разкрива силата на Божията любов и въздействието й върху човешките сърца. Бог със Своето смирение и любов към човека променя хората към добро и ги насочва към спасение, стига те да са възжелали това, казва митрополитът. „Няма трудности в живота, които с молитва да не бъдат преодолени. Затова, драги епархиоти, нека и ние отговорим на Божия Син поне с малко любов и благодарност за това, че Той иска да ни направи щастливи, да ни дарува вечна радост“.
Пловдивският митрополит Николай оглави празничното богослужение за Рождество Христово в митрополитския храм „Св. Марина“ в Пловдив. В словото си към богомолците той също говори за вечната радост от Раждането на Иисус Христос. „Нея никой не може да я отнеме на човечеството“, заяви владиката. В словото си той още каза: „В този ден изгря Слънцето на правдата. В този ден Светлината на света – Господ Иисус Христос – озари човечеството, за да не живеем в мрака и смъртната сянка на невежеството, а да имаме Светлината на живота. Нека мислено се пренесем в светия град Витлеем. Нека да застанем в смирение пред яслите, в които беше положен родилият се Богомладенец, наш Господ и Спасител Иисус Христос. И нека Му се поклоним, прекланяйки коленете на сърцата и на душите си, и да Му благодарим. Защото в този ден се възцари Князът на мира. Това е денят на безграничната Божия любов – онази любов, за която е казано в Свещ. Писание: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16). Слезе Князът на мира, за да примири грехопадналото човечество с неговия Създател. Да благодарим на Бога, прекланяйки се пред Неговите благодатни ясли във Витлеем, за това, че от небето на земята дойде Лекарят на лекарите, Който изцелява всяка болест и всяка немощ у човека. Да се докоснем и мислено да целунем пелените, с които беше повит Спасителят Иисус Христос, Богомладенецът в яслите, защо тия пелени преградиха от нас Божия гняв. И да се поздравим с благодатта на великия празник на радостта. „И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:10-11).
В Рождественското посланието до вярващите в своята епархия Варненският и Великопреславски митрополит Йоан разказва за радостта от идването на Бог в плът на земята, но говори и за тъгата и болките в живота на хората, породени от греха и злото, което живее в нас и около нас.
„В свещената нощ на Богораждането земята предложи на Богомладенеца Христос пещера и ясли. Такава беше волята Божия, защото кротостта, смирението и любовта са Божествена сила, в която трябваше да бъде облечен Синът Божий, дошъл да спаси човека.
В този миг се радва човешкото сърце, което жадно търси щастие. Радва се човешката съвест, която не всякога има сили да надмогне своята немощ и закона на злото. И тя вече има велик водач към доброто. Радост озарява и духовно немощните хора, които безутешно лежат на одъра на духовната слабост. Но Сам Божият Син, раждането на Когото с такава радост днес празнуваме, казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми“ (Йоан 14-23). Няма друг начин да покажем своята любов към Него, освен като изпълняваме заповедите Му. Така ние ще осъществим дълбокия смисъл на нашата радост заради днешния велик празник.
В тая наша радост има нещо тъжно, но и нещо истинско и оправдано. Тъжно е, че не сме успели да достигнем в нашия личен, пък и в общия ни живот, било на Църквата или на обществото, това, което е цел на нашите желания и стремежи. Тъжно е, че се разделихме с хора, загинали при трагични обстоятелства, случили се в нашата епархия, в село Хитрино. Състрадаваме на онези, които загубиха своите сродници и своите домове. Изживяваме всички трагедии, които се случват в света, породени от греха и злото, което живее в нас и около нас. Ако сме страдали, ако сме били посетени от тежки изпитания, ако грижите и разочарованията още не са ни напуснали, все пак се радваме, че някъде на хоризонта изгрява с топла ласка благата надежда на Божието благословение“.
На празника Рождество Христово Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи света литургия в храм "Св. Възнесение Господне" в град Шумен. След това владиката посети жителите на село Хитрино, пострадали от трагичния железопътен инцидент в навечерието на празника. Митрополит Йоан заяви, че наш християнски дълг е да бъдем близо до страдащите хора, за да изразим своята съпричастност с тяхната болка и страдание. Варненска и Великопреславска света митрополия направи дарение от 15 000 лв., които бяха преведени по сметка на Община Хитрино. Енорийски храмове на територията на епархията също се включиха в дарителската инициатива на митрополията. Със събраните от тях средства бяха закупени топли завивки за жителите на пострадалото село. Митрополит Йоан заяви, че Църквата се моли Бог да пази Варненска епархия и цялата ни Родина от беди и злощастия, от такива скръбни обстоятелства.
Неврокопският митрополит Серафим на Рождество Христово оглави празничната св. Литургия в благоевградския храм „Въведение Богородично“.
В Рождественското си послание до клира и народа на епархията владика Серафим говори за радостта от идването на Спасителя в плът: „Божият Син слезе от небето на земята, премина от вечността в преходния и временен свят, за да примири небето и земята, за да разпръсне сянката на греха и смъртта, която след грехопадението тегнеше над целия човешки род, и така възстанови общуването между Твореца и творението, между Бога и човека. Така всеки човек е поканен да участва в радостта на Богообщението не само на Рождество Христово, но във всеки ден от живота ни".
В посланието си митрополит Серафим говори за Христовия мир, от който толкова много се нуждаем в дните, изпълнени с лицемерие, жестокост и егоизъм.
„Старозаветните пророци неслучайно наричат Господ Иисус Христос „Княз на мира” (Ис. 9:6). Богомладенецът Христос дойде и завеща на човечеството мир! „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Йоан 14:27). Този мир е истинският. Този мир живее в сърцата на онези, които обичат Господ и спазват светите Му и спасителни заповеди. Но виждаме, че Христовият мир не царува в света. Не мир, а все по-голям страх и ужас го завладяват. Защо? – Защото живеем във време, в което малцина искрено и с цялото си сърце следват Христос, малцина са обикнали Неговите слова и живеят с тях. Но ние, като православни християни, с надежда се уповаваме на ободряващите думи на Спасителя: „не бой се малко стадо” (Лука 12:32), а св. ап. Павел прибавя: „малко квас заквася цялото тесто” (Гал. 5:9). Независимо, че днес повече от всякога грехът и беззаконието са на пиедестал, егоизмът, завистта, лицемерието и жестокостта доминират във взаимоотношенията, а човекът е станал роб и служител на плътските си удоволствия и мъдруване, Господ не забравя Своето възлюбено творение. Христовата църква продължава своя благодатен живот и не престава да бъде спасителен кораб за всеки, който потърси тихия й пристан и пожелае да се подслони под всемогъщата Божия десница“.
В заключение митрополит Серафим призовава: „Да откликнем на Божията покана, да отворим широко дверите на нашите сърца, да съградим в тях ясли, подобни на онези във Витлеемската пещера, за да приемем в тях Идващият да се роди божествен Богомладенец. Христос се роди за нас, Христос живя за нас, Христос пострада за нас, за да ни даде възможност още тук на земята да станем Негов дом, Негово жилище, Негов храм, а във вечността да наследим Божието царство и да станем жители на Рая!“
Ден на помирението, единението и спасението нарича Рождество Христово Русенският митрополит Наум в своето послание до епархията. Рождество Христово е „единствен по същността си празник на нашата вяра и на нашата надежда“. В чудото на Боговъплъщението ние виждаме как от „любов към човека всемогъщият и безпределен Бог се явява в света в образ на невинно дете и се вмества в реалността на нашия ограничен и прагматичен свят“.
В Рождественското си послание митрополит Наум казва още: „Сам Бог приема плът и става човек, за да въздигне човека обратно там, където е било определеното му в предвечния Божи съвет място. Да го освободи от робството на страстите, тлението и смъртта и да го въдвори в Царството на Отца, където няма смърт, но има живот в изобилие (Йоан 10:10), общение и радост от общението. Живот, бликащ от Самия Източник на живота, Който Сам в светото Евангелие свидетелства, че „който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен” (Йоан 4:14).
От този преизобилен Източник на светлина, жива вода и вечен живот черпим и ние днес, и в Него всеки ден от нашия живот тук на земята намираме своето утвърждаване, упование, оправдание и спасение, своята надежда и утеха. В Него откриваме не само началата на нашето битие, но и крайната цел на нашето съществуване, както и Сам Господ някога беше открил пред Боговидеца: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода” (Откр. 21:6).
Нека посрещнем Иисус достойно. Нека сърцата, съзнанието и домовете ни, и цялото наше съкровено пространство истински се отворят за срещата ни със Сина Божий, идващ днес заради всеки от нас – Неговите обични чеда, за да ни помири със Себе Си и с небесата, да ни освободи и да ни спаси, като „събере наедно и разпилените чеда Божии” (Йоан 11:52), защото такъв е и смисълът на Христовото Рождество – ден на помирението, единението и спасението: лично за всеки от нас и на всички нас заедно като общество и като Църква“.
В празничния ден митрополит Наум оглави св. Литургия в катедралния храм „Св. Троица“ в Русе. В съслужение с него бяха клирици от епархията и храмовото духовенство.
В дните около Рождество Христово Русенският митрополит беше домакин на множество срещи с деца, ученици и младежи от града и епархията. По традиция в навечерието на празника негови гости бяха клириците и техните семейства.
На Бъдни вечер митрополитът, свещениците и богомолците в катедралния храм с радост проследиха пиесата, подготвена от децата от неделното училище, пресъздаваща събитията в нощта на Рождество Христово.
Бел. ред.: Съответните цитирани текстове са редактирани от дежурния редактор на Двери на места, където изказът е неточен и води до объркване.
