Мобилно меню

3.8717948717949 1 1 1 1 1 Rating 3.87 (39 Votes)

2PВчера на официалния сайт на БПЦ беше публикувано становище на Св. Синод относно Събора на Православната църква в Крит, от което става ясно, че Българската църква отхвърля авторитета на Събора, както и неговите документи. Текстът отделя най-голямо внимание на документа за "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", където според авторите има много "неправославни възгледи". Основната критика е за употребата на думата "църква" за неправославните християнски изповедания, което според становището влизало в противоречие със Символа на вярата, където се казва, че Христовата църква е една.

Вижте становището тук.

Становището е публикувано на официалния сайт без разрешението на Св. Синод, тъй като то все още не е подписано. На 15 ноември архиереите са били запознати с текста, но е имало отсъстващи митрополити и неговото окончателно подписване е било оставено за заседанията, които ще започнат на 12 декември.

Негов превод обаче бил изпратен предварително на другите поместни Православни църкви и по-специално на Гръцката православна църква, за което писаха гръцки медии. Тайното българско становище беше разпространено сред гръцките архиереи в навечерието на заседанието на Гръцката йерархия, вероятно с идеята да повлияе на решението на гръцките митрополити. Те обаче не се поддадоха на този наивен опит за манипулиране и потвърдиха решението си да осъществят разгърната програма за популяризиране, тълкуване и осъществяване в църковния живот на решенията на Светия и велик събор на Православната църква в Крит (виж тук).

Публикуваният вчера текст на официалния сайт на БПЦ циркулираше неофициално през последните седмици в интернет. Той излиза на страницата на Българска патриаршия без разрешението на отговарящия за сайта митрополит, но това вече започва да се утвърждава като традиция във функционирането на църковната медия.

Според запознати, текстът на становището, предложено за подпис на синодалните архиереи, е съставен от главната редакторка на синодния сайт Десислава Панайотова и нейните сподвижници, които споделят крайни зилотски възгледи. Припомняме, че тази група води системна антисъборна полемика срещу Събора в Крит преди, по време и след неговото провеждане. На български език бяха превеждани остро полемичните текстове на "екипа" на Пирейския митрополит Серафим, известен сред гърците с ексцентричния си характер, но представян у нас като ревностен и разумен защитник на Православието. Неговите идеи и фразеология в крайна сметка залегнаха и в становището за Събора, предложено от българския Св. Синод.

Макар че документът още не е официално подписан от Св. Синод, авторите много бързо са организирали неговото издаване под формата на брошури, които са приготвени за всички архиереи с цел те да ги раздадат на свещениците в епархията си. В същото време кръгът на Десислава Панайотова, схийеромонах Димитрий (Висарион, бивш Зографски) и др. не допусна публикуването на самите решения на Събора в Крит на български език, за да могат всички християни, включително и свещениците да се запознаят с тях.

В резултат на това демонстрирано неуважение към работата на стотици православни архиереи от цял свят българските християни се принудиха да четат решенията в превод на други езици, което още повече ги обърка. Например, в редакцията на Двери пристигнаха няколко писма на читатели, ползвали текстовете на Събора в руски превод. Поради недостатъчното владеене на езика те бяха разбрали, че Православната църква е одобрила гей-браковете (!?). Отговорност за скандализирането на такива хора безспорно носят тези, които се съгласиха с неразумната ревност на българските зилоти и не публикуваха документите на български език. 

Същия дух на презрение и трудно скривана омраза към несподелящите зилотските идеи носи и становището, предложено на българските митрополити и одобрено, за съжаление, безкритично от повечето от тях.  Фрази, използвани като лозунги в антисъборната старостилна полемика, като например "Съборът в Крит не е нито свят, нито велик" звучат обидно и грубо за останалите поместни Православни църкви, участвали в събора. Подобни изрази можеха да бъдат спестени в един официален документ, но явно "от препълнено сърце говорят устатата", а зилотският дух е нервен, агресивен и желае не да поучава, а да обижда, да стигматизира. 

Веднага след този обиден лозунг становището уточнява, че Българската православна църква продължава да бъде в "братско евхаристийно общение" с църквите, участвали в Събора. Това уточнение, разбира се, е крайно необходимо, защото целият предходен текст внушава, че участниците в Събора в Крит са подписали еретични учения и следователно са еретици. Думата "еретици" и "еретични учения" са заменени в становището с "неправославни учения", явно поради липсата на смелост у авторите и подкрепящите ги митрополити да кажат нещата така, както ги мислят действително. Обикновените хора обаче няма да разберат сложната църковна дипломация и ще останат с убеждението, че другите поместни Православни църкви са изпаднали в ерес, което ще предизвика (и вече предизвиква) голямо объркване в съвестта им с непредвидими духовни последици.

А че това мислене закономерно води до излизане в разкол показва съдбата на някои от основните сподвижници на Пирейския кръжок, представяни на хората като изповедници на православието - основният им идеолог йеромонах Сава Лавърски поради нежелание да прояви послушание вече беше изгонен от своя манастир, излезе в разкол и прекъсна евхаристийно общение с каноничната църква. Друг идеолог на този кръг, богословът Димитриос Целенгидис, макар и късно осъзна опасността от своята дейност и оттегли публично подписа си от популярен зилотски документ, призоваващ за излизане в схизма (виж тук).

Българските митрополити, подписали становището, няма да страдат от подобни терзания на съвестта, тъй като не могат да си позволят да останат изолирани и да изведат Българската църква в схизма. Това би означавало край на честите братски посещения в епархиите на съседните ни страни, на изпращането на св. мощи, чудотворни икони и др., което видимо никой не желае. 

На снимката: Предстоятелите на Поместните православни църкви на срещата в Шамбези (21 до 28 януари 2016 г.). Тогава Негово Светейшество Българският патриарх Неофит пое ангажимент за участие на БПЦ в събора на Крит. Патриарх Неофит беше придружаван от Варненския митрополит Йоан и Неврокопския митрополит Серафим (тук).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wrdk4 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.