На 7 юли Църквата почита паметта на двама светци - Епиктет и Астион, просияли мъченически в Алмирис, днешен Лом през 290 г.
По този повод на 6 юли с благословението на Видинския митрополит Дометиан Белоградчишкият епископ Поликарп ще посети храм „Успение Богородично“ в гр. Лом, където от 18 ч. ще отслужи акатист в чест и прослава на светите мъченици Епиктет и Астион, небесни покровители на Лом и молитвеници пред Божия престол за Христовата църква.
Паметта на светите преподобномъченици Епиктет и Астион ще бъде почетена за първи път в Лом, като това ще бъде начална стъпка към тържествената прослава на светците, загинали мъченически в Лом за Христовата вяра.
Желанието на Видинската епархийска църква е почитта към мъчениците Епиктет и Астион да стане традиция и денят им да се отбелязва с подобаваща тържественост в Лом.
Акатистът на двамата светци е предоставен на Видинска митрополия от йерарси на Румънската православна църква, където почитта към св. мъченици има вековни традиции.
Светите Епиктет и Астион живели по време на римския император Диоклетиан в една от източните области на Римската империя. Добродетелият монах на име Епиктет имал дар на чудотворство да изцелява болни. По неговото свидетелство към Бога се обърнал и млад езичник на име Астион. Той напуснал родителите си и заедно със стареца Епиктет, който го кръстил, напуснали родината си и се качили на кораб. Той ги отвел в скитските страни. Според житието, те слезли на брега на река Дунав в града, наречен Алмирис, който се предполага, че е днешният Лом. Там Епиктет и Астион заживели в постнически подвизи. Тяхното свято и добродетелно житие не останало тайно, защото светият презвитер Епиктет вършел много изцеления и при тях започнали да идват хора, които водели своите болни.
По време на едно от гоненията срещу християните Епиктет и Астион били посечени с меч и завършили мъченически живота си. Били почитани от местните жители и мощите им по-късно били пренесени в Румъния, където почитта към тях е жива и до днес.
Бележка на редакцията: Истината налага да се уточни, че няма исторически податки за свързването на гр. Алмирис с Лом. Етимологията на топонима по-скоро говори за място със солена вода, солници. И е за препоръчване да се внимава с такива нововъведения, каквото е впрочем и исторически необоснованото свързване на св. апостол Ерм с град Пловдив.
