В навечерието на Световния ден на климата Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний публикува в своята фейсбук страница призива си към християните да се отнасят с уважение към природата, виждайки в нея Божи дар за човека. Промяната на климата, вследствие дейността на хората, е един от най-актуалните и дискутирани съвременни проблеми, който обаче има духовни и морални измерения. В позицията си митрополитът напомня, че сътвореният свят е дар от Бога за човека, за който е трябва да благодарим. Опазването на природата е отговорност на всеки християнин, то е начин на живот, който трябва да се възпитава още от детска възраст, завършва обръщението си владиката. Ето и целият текст на обръщението:
На днешния 15 май се отбелязва Световният ден на климата. Един от най-сериозните проблеми на съвременността е именно промяната на климата, предизвикана от дейността на човека. Този важен въпрос обаче има не само икономически и социални измерения, но морални и духовни.
Бог е сътворил този съвършен свят, за да може човекът да живее и твори в него. Нещо повече: цялото творение е дар от Бога за хората, то съществува, за да може човекът да познае Бога. Бог ни поверява този свят, но не за да го използваме безогледно, а за да се грижим отговорно за него. Човекът е дълбоко свързан със заобикалящата го природа и ние сме свидетели как пораженията, които нанасяме върху околната среда, се отразяват върху здравето и живота на хората. Користната и неконтролируемата експлоатация на природните ресурси води до бързо забогатяване за едни хора, но причинява страдания и влошаване условията за живот на други. Така действията на човека нанасят вреди не само на природата, но и на милиони хора. Много от тях са принудени да напускат родните си места, тъй като поради промяна в климата са загубили възможностите за адекватно отглеждане на хранителни култури. Тези хора се превръщат в така наречените климатични бежанци, чийто брой непрекъснато расте.
Нашата християнска съвест би следвало да ни изобличава за безотговорното ни отношение към творението, за недалновидността ни за бъдещето, за неблагодарността ни към Божия дар, поверен ни, за да се грижим за него и да го развиваме.
Световният ден на климата е подходящ повод и ние християните да се замислим за нашата отговорност към околната среда. Да свидетелстваме за това, че природата е място за общуване и сътрудничество между човека и Бога и затова трябва да се отнасяме към нея с внимание и грижа. Използването на природните блага следва да става разумно, като не забравяме, че те са дар от Бога, който ние трябва да ценим и да благодарим на Твореца за него. Да проповядваме от амвона, да учим и възпитаваме децата, че опазването на природата е начин на мислене и начин на живот. То изразява нашето християнско отношение не само към заобикалящия ни свят, но и към нашите ближни и към Бога. Опазването на природата не е занимание само на отделни еколози и природозащитни организации, то е дело на всеки един от нас. Защото като съработници на Бога (ср.1Кор. 3:9) ние сме отговорни за цялото творение, да остане то „твърде добро“ (Бит. 1:39), така както Бог е сътворил.
