В Светата и Велика събота празнуваме боготелесното погребение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос и слизането Му в ада. Чрез това нашият човешки род беше избавен от тлението. Св. Четиридесетница превъзхожда всички дни от годината. И от нея тази Света и Велика седмица е най-голямата. А пък Великата и Света събота е по-голямата във Великата седмица. Седмицата се нарича велика не защото дните или часовете в нея са по-големи, а понеже са велики и свръхестествени чудесата и са изрядни действията, извършени от нашия Спасител през нея, а най-вече днес.
Защото както при първото сътворяване на света Бог съзаде всяко творение и накрая в шестия ден създаде човека като господар на всичко, а в седмия си почина от всички Свои дела и го освети, като го нарече събота, която се тълкува като „почивка“, така и в умния свят на творението, като създаде всичко прекрасно, в шестия ден възсъздаде пак подчинилия се на тлението човек и го обнови чрез живоносния Кръст и смъртта Си, като в настоящия седми ден си почина с пълен покой от дела и заспа с естествения за живота и спасителен сън. Защото Божият Логос слезе с плътта Си в гроба, а слезе и в ада със Своята нетленна и божествена душа, отделила се от тялото със смъртта, и я предаде в ръцете на Отца, Комуто Той принесе и кръвта Си, без Отец да я е искал, но я проля за нашето спасение. Обаче в ада душата на Господа не беше задържана като душите на другите светци. Христос беше и с разбойника в рая, както и в ада със Своята обòжена душа. Свръхестествено беше и с Отец, и със Светия Дух като неописуем Бог – навсякъде беше и божеството, и нищо не пострада в Гроба, както и на Кръста.
Тялото на Господа претърпя и тление в смисъл на разделение на душата от тялото, но в никаква степен не претърпя разтление, т. е. разрушаване на плътта и членовете и пълното им унищожение. Йосиф обаче сне светото тяло на Господа и го погреба в нов гроб в близост до Йерусалим в градината, като положи и огромен камък на входа му. А според евангелския разказ юдеите отишли при Пилат и му казали: „Господарю, спомнихме си, че този измамник, докато беше жив, беше казал, че след три дни ще възкръсне. Добре би било, струва ни се, да се разпореди твоята власт войници да завардят гроба“. Пилат им отвърна: „Щом като е измамник, защо се грижите за онова, което е казал? Но когато беше жив, Той умря като човек с признание и влияние. Кога е казал, че ще възкръсне?“. Сякаш от повествованието на Йоан са събирали сведения ония! Колко са били неразумни те – не са разбирали, че онова, което са правили в своя полза, всъщност е щяло да потвърди божествеността на Спасителя.
След като Пилат се е разпоредил, самите юдеи заедно със своите войници са запечатали гроба със сигурен печат и го пазели, за да не би чрез чуждата стража и печат да се стигне до измама с Христовото възкрсение, както те, окаяните, са си мислели.
Чрез Твоето неизказано снъзхождение, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин!
