Той беше удостоен с отличието иконом. Преди това и с протойерейска офикия. А нямаше високо богословско образование, никой никога не го беше протежирал, той на никого не се беше подмазвал, на никого не беше взел мястото, никого не беше наругал в живота си, живя тихо и отрудено, но остави голяма духовна челяд - хора от близо и далеч, които го зовяха и винаги ще си го наричат отец. Защото той беше истински духовен баща на толкова мъже и жени, които търсеха своя Отец, Който е на небесата. И чрез малкия отец, който беше в църквата в Дървеница (то и едно име! - ще каже някой), намираха достъп до Великия Отец.
Отец Димитър беше истински иконом, макар че се движеше с вехти дрехи и калимавка - често и без нея, за да има средства за кухнята за бедни, за другите нуждаещи се. Но иконом всъщност означава разпоредник с нещата в къщата, в дома, съответно - в Божия дом. И едва ли някой по-добре от него можеше да се разпореди, за да има духовна и материална помощ за всички. Това се знаеше и тогава, когато той беше жив, помни се и сега, когато с мъка, но и с увереност за по-доброто му положение "отвъд" правим молитвен помен за него.
Панихидата беше отслужена при пълна църква от 11 ч. в събота, 13 февруари, от архимандрит Флавиан, сегашния председател на храма "Свети Георги". Отец Флавиан сподели много спомени за добрия пастир отец Димитър, като увери, че макар и да скърбим, ние скърбим като "такива, които имат надежда". За своя духовен наставник, за неговата молитвеност и пастирска грижа говори и богословът Станимир Антов.
Бог да прости отец Димитър!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wpykk
