Днес Пловдивският митрополит Николай разпространи своя Позиция относно визитата в България на Вселенския патриарх Вартоломей. В обръщението си той пише, че прави това в отговор на многобройни запитвания на клирици и миряни от Пловдивска епархия, които са поискали да разберат становището му във връзка със събитията, както и причината, поради която той не присъстваше на нито едно от мероприятията, съпътстващи визитата на патриарх Вартоломей. Той дава гласност и на вътрешния доклад на Русенския митрополит Наум, който той изготвя за Св. Синод след визитата му във Фенер по-рано тази година.
В началото Пловдивският митрополит припомня визитата на патриарх Вартоломей в Пловдивска епархия през месец юли 2010 г., което е било "църковно посещение", преминало в дух на братска, църковна атмосфера, "организирано до последния детайл между представители на Църквите, включително с предварително разменени текстове на приветствията. Като основна разлика с визитата сега митрополит Николай посочва факта, че тя е била организирана от външни на църквата организации, които са преследвали различни от църковните цели. И по-конкретно в становището се казва:
"Разликите в сегашното посещение на патриарх Вартоломей в София, спрямо тогавашното в Пловдив, позволявам си да смятам, се състоят в следното:
Главните двигатели на сегашната, бих казал - прибързана визита на Вселенския патриарх в София, бяха светски кръгове, представители на светски организации и частни лица. Както и да бяха облечени в думи техните намерения, то последващите събития ясно показват, че инициаторите вероятно са имали не толкова духовни, колкото политически цели. Едва след като поканата до Вселенския патриарх беше отправена от въпросните кръгове, Светият Синод на Българската православна църква и лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, бяха подложени на натиск да се отправи и абсолютно задължителната, в тези случаи, канонична покана, без каквато никой представител на православна или друга християнска църква не би стъпил в България. През цялото време, включително чрез медии, се внушаваше, че всяко забавяне от страна на Българската православна църква да отправи поканата, с която да се легитимира, иначе замисленото като светско посещение, би могло да бъде интерпретирано като липса на църковна дипломатичност и липса на уважение към госта. Иначе казано, Българската православна църква беше принудена, включително медийно, да отправи покана за едно посещение, за което ние изначално знаехме, че не е подготвено както трябва. Както и знаехме, че в момента между Българската православна църква и Вселенската патриаршия има някои открити въпроси, за чието отстраняване е необходимо малко време, такт и спокойствие. И на първо място, междуцърковен диалог, в който, заради неговите възможни международно-правни измерения, в никакъв случай не трябва да бъде ангажирана светската власт.
За съществуването на тези открити въпроси Светият Синод беше надлежно информиран от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, в негов доклад по повод официалната среща с патриарх Вартоломей по решение на Св. Синод на БПЦ-БП на 30 юли т.г. „Според патриарх Вартоломей, ако БПЦ не вземе в най-скоро време сериозно решение по въпросите с паметника на екзарх Антим и титулуването на епископ Евлогий, изпращайки свое ясно решение в Константинопол, ще е напълно вероятно да бъде преразгледано от негова страна и предстоящето му посещение в София, както и установяването на забрана от страна на Вселенската патриаршия за бъдещото посещение и служение на български архиереи на нейна територия, до решаването на въпросите от наша страна”. Тази информация беше своевременно предадена в канцеларията на Президента на Република България, за да се има предвид. Вижда се, че не е била взета предвид. Някои светски власти и организации твърдо се бяха амбицирали това посещение да се случи, за да удовлетворят някакви свои светски цели. Ако резултатът не им харесва, могат да се сърдят само на себе си. Ако към посещението на един духовник се пристъпва със светски политически цели, няма как да се получи друго освен политически проблем. До това води подмяната на духа на едно такова събитие".
Като втора причина Пловдивският митрополит определя неправилното отношение към Вселенския патриарх, включително и от страна на медиите, които често го наричат "папа на Източната Църква" или "глава на православието". Поради това "представители на българската държава и на български светски организации са третирали един православен патриарх по начин, различен от този, с който се отнасят към собствените си български патриарх и архиереи", което само дискредитира въпросните светски представители.
И третата причина, според митрополит Николай, е "вкорененото у някои светски лица убеждение, че те по-добре от БПЦ знаят как трябза да се води междуцърковен и междурелигиозен диалог", считащи си себе си за призвани да "раздвижат" БПЦ, да я "отворят към света" и да й "посредничат" при установяването на дружески отношения с църкви, с които тя е в братско общение от 1150 години насам. "Вижда се, че всяко светско „раздвижване“ на междуцърковните отношения може да доведе до откриване на междудържавни въпроси, чиито характер и последици могат да бъдат много по-сериозни, отколкото ентусиазираните сторонници на междуцърковните диалози могат да предвидят".
Пловдивският митрополит Николай благодари на премиера Бойко Борисов (който го посети в Пловдивската митрополия ден преди идването на патриарх Вартоломей) за това, че той "чисто и просто прекрати и преустанови светските ангажименти на патриарх Вартоломей по време на визитата му в София". Според митр. Николай, по този начин Бойко Борисов е изпратил две послания: първо, че "подобни посещения имат смисъл и полза за обществото само когато се придържат към църковния си и духовен характер. И втора, че е крайна време нашата държава да се научи на малко себеуважение, което предполага и известно уважение към родната ни Православна църква, Българската патриаршия".
Накрая митрополит Николай изразява убеждението си, че случилото се може да има и положителни последици. "Посещението на дълбокоуважавания и почитан от нас архиепископ на града Константинопол ще разтърси някои хора и ще им преподаде определени уроци. Щом Бог е допуснал това, значи е за добро", завършва митрополитът.
Но от дългите обяснения и тълкования на владиката така и не става ясно, защо той и неговите приближени Великотърновски Григорий и Плевенски Игнатий не дойдоха да почетат високия гост на БПЦ, в чието поканване и те участваха.
