Мобилно меню

4.8787878787879 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (33 Votes)

10847146 780812318633693 7772989911264195936 oВ края на миналата година, на 22 декември, в аулата на Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведоха две публични защити на докторски дисертации в областта на Старобългарска книжнина и химнология и Историята на религиите.

Първа се проведе защитата на дългогодишния главен асистент в Богословския факултет Димитър Александров Димитров на тема „Черепишкият типик (ЦИАИ 44) от XIV век в контекста на среднобългарската традиция на църковните устави”. Журито за присъждане на научната степен беше в състав: проф. дфн Георги Попов, научен ръководител на докторанта, проф. д-р Мария Йовчева от БФ, председател на журито, проф. дфн Анисава Милтенова от Института за литература към БАН, проф. дфн Ангел Стефанов от Институтя за изследване на обществата и знанието към БАН и проф. дфн Валентин Канавров от ЮЗУ „Йером. Неофит Рилски”, Благоевград.

10865805 780812791966979 102556059773713305 oВ първа глава на дисертационния труд на Димитър Димитров е разгледано ръкописното наследство на Черепишкия манастир и се прави обобщаване на сведенията за неговата книжовна дейност, за да се потърси мястото на кодекса в средновековната ръкописна продукция на светата обител. Не съществуват данни, къде е преписан Черепишкият типик и в какво църковно средище се е използвал и съхранявал до попадането му в Черепишкия манастир. Във втора глава се извършва анализ на кодикологичните, палеографски и правописни особености на ръкописа и се представя съдържанието на типика заедно със съдържащите се в него приписки. В трета глава се извършва анализ на преводаческите особености на ръкописа, като се представя литургическата терминология, прави се съпоставка на кондаците в триодната част и се извършва анализ на чинопоследованията в типика. В четвърта глава от дисертационния труд са разгледани характеристиките на Черепишкия типик на композиционно равнище, като се прави опит да се откроят особеностите на ръкописа в сравнение с други подобни преписи на някои чинопоследования.

Втората защита беше на Яна Петрова Стоилова, редовен докторант, с тема: „Човекът между страданието и просветлението (Православно-богословски анализ на будистката антропология)”. В състава на научното жури бяха: доц. д-р Любомир Тенекеджиев, председател на журито, и  доц. д-р Клара Тонева, научен ръководител на докторанта, и двамата от БФ, доц. д-р Ели Василева-Сярова и доц. д-р Мариян Стоядинов от ВТУ „Св. Кирил и Методий”, проф. дфн Нина Димитрова от Институт за изследване на обществата и знанието към БАН.

10921962 10152551323820009 1679059073 nПърва глава на дисертационното съчинение на Яна Стоилова, озаглавено Общ характер на индийската култура и етос, е историческа и в нея авторката обръща внимание на важните проблеми и въпроси, пред които е изправено индийското общество от самото му зараждане до появата на будизма. Във втора глава Основни антропологични принципи в будизма дисертантката представя будистката доктрина. Посочени са причините, които според Буда водят до страдание. Особено внимание се отделя на невежеството, което не е просто липса на знание относно това, как всъщност съществуват хората и явленията, а е действително погрешно припознаване на тяхната основна природа. В трета глава Пътят на Буда или пътят на Христос представлява сравнителен анализ на основните доктрини на двете учения. Тази глава е посветена на вътрешната борба на човека да открие своята собствена вяра, своя светоглед и своите възгледи за действителността. Целта, която си поставя авторката тук, е да изложи основните истини, изразяващи начина, по който ние, християните, мислим за себе си, за другите хора, за природата, за Бога и за висшата реалност. В тази глава се обобщава, че учението на Буда е не само дръзко, но е и в разрез с основните християнски постулати. От направения богословски анализ става ясно, че в основата на християнската антропология лежи идеята за богоподобие – при това пълно, а не частично. По благодатта, която човекът получава от Бога, знае, че Абсолютното битие може да бъде само личностно, защото Бог е жив Бог, а не абстрактна философска идея. Според докторант Стоилова да бъдеш християнин не означава просто да имаш интелектуален светоглед. То значи и да се чувстваш лично отдаден на безпределния и личностен Бог.

И в двете процедури съответното научно жури гласува единодушно на Яна Стоилова и Димитър Димитров да бъде присъдена научната и образователна степен „доктор” по научната специалност „Теология” в професионално направление 2.4. Религия и теология.

Нека им е честита научната степен и да бъде стимул за по-нататъшната им работа в областта на богословската наука.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d43a 

Разпространяване на статията: