Един митрополит, който не се стремеше да бъде владика

Днес се навършва точно една година от блажената кочина на Неврокопския митрополит Натанаил (16.11.1952 – 16.11.2013 г.). Той почина на рождения си ден след дълго и тежко боледуване, което прие с вяра и смирение като библейския Йов. Бог да го прости и помилва!

В съботната вечер в храма на Хаджидимовския манастир „Св. великомъченик Георги” беше отслужена възкресна вечерня от ставрофорен иконом Георги Кумбаров, секретар на Неврокопска митрополия, и йеромонах Теофил, игумен на обителта. На архиерейския трон в мантия предстоятелстваше Драговитийският епископ Даниил, викарий на митрополита за САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Служиха още дякон д-р Петър Симеонов от софийската катедрала „Св. Неделя” и дякон Никола Чопаков, стажант. В молитва присъстваха още архиереите Неврокопски митрополит Серафим, Ловчански митрополит Гавриил, Адрианополски епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит. Дошли бяха да почетат паметта на митрополит Натанаил още монаси и монахини от няколко манастира в България, както и от манастири в съседна Гърция, които са познавали покойния Неврокопски митрополит и са оценили качествата му на изряден духовник и добър наставник в монашеския подвиг. Храмът беше изпълнен с богомолци от всички краища на страната ни, но и от южната ни съседка.

Песнопенията изпълни смесеният митрополитски хор „Йеромонах Неофит Рилски” под ръководството на проф. Йоанис Папахронис, като се редуваха и изпълнения от сборен състав църковни певци от селища отвъд границата.

Накрая епископ Даниил произнесе слово за личността, делото и високия пример на покойния Неврокопски митрополит Натанаил, при когото и сам епископът е бил послушник, монах, преминал е през всички свещени степени, накрая е бил и негов викарий от 2008 до 2011 г., когато Св. Синод го изпрати за помощник на американско-австралийския митрополит. Архиереят разказа своите впечатления от духовния си старец, който е наставлявал него и всички свои духовни чеда не само с думи и увещания, но и с личния си пример. Насърчавал ги е да бъдат усърдни и търпеливи, скромни и любвеобилни към всички. Участвал е заедно с младите монаси в доизграждането на Хаджидимовския манастир, в строителните и ремонтните работи, дори и след като беше претърпял много тежка автомобилна катастрофа; работил е наравно с всички и в производството на свещи (когато синодната свещоливница в София е била в ръцете на разколниците), поддържайки непрекъснат режим на производство на свещи, за да се снабдяват и най-далечните кътчета на страната и да се осигурява издръжката на Църквата ни. Той не се е стремял да властва над подчинените си, а да им показва с примера си, как да изпълняват двете най-големи заповеди: „Обичай Бога и обичай ближния си като самия себе си!” Този светъл пример привлича хората и задължава да го следваме в стремежа си да постигнем спасение, убедено подчерта Драговитийският епископ Даниил.