Български монаси от атонския манастир „Св. Георги Зограф” тази година взеха участие в проведената във Варна Седмица на православната книга.
Игуменът на св. обител архимандрит Амвросий, библиотекарят йеродякон Атанасий и първият епитроп йеромонах Висарион се срещнаха с участниците и гостите на Седмицата на православната книга в пленарната зала на Община Варна.
Йеродякон Атанасий изнесе беседа на тема: „Историята между времето и вечността”, в която сподели свои размисли върху историческата концепция на св. Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”. Монахът, който е възпитаник на СДС и на Философския факултет на СУ, отбеляза, че книгата на св. Паисий остава засега единствената история на народа ни, написана от християнска перспектива. Въпреки неизбежните анахронизми и исторически неточности, тя може да се разглежда като „програмен” документ, макар че в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма. Историческото съчинение на Паисий, изградено в християнски дух, не противопоставя българите на другите народи, а изхожда от идеята за единството на човешкия род. Той представя историята на нашия народ в перспективата на универсално-християнския свят, в който ние сме участници. По отношение на църковните дела в Паисиевата история се наблюдават два плана. Единият е църковно-политически, например, симонията, заради която българите са извоювали правото на автокефалия, както и „злобата” на „гръцките владици” към българското им паство в периода на турското робство, които „с турска сила, а не според архиерейските правила вършат несправедливости и насилие спрямо българите”. Отец Паисий, обаче често излиза от плана на „политическата” църковност и това се случва, когато насочва вниманието си към светците и тяхното всеобщо дело. Според йеродякон Атанасий, полемиката на отец Паисий с останалите православни народи е спор не между чужди, но между членовете на едно семейство.
Отец Атанасий подчерта, че след Възраждането гледната точка към нашата история се променя и тя става националистическа. Според светогорския монах представата за нашето минало е представа за самите нас и следва да се стремим да не я изкривяваме, защото по този начин вредим преди всичко на себе си като народ.
Йеромонах Висарион говори за светостта в съвременния свят и необходимостта всеки човек да се стреми към Бога, за да се освещава. Монахът подчерта, че светостта като добродетел е непонятна за съвременните хора, които са издигнали парите и успеха като най-големи постижения в днешния свят.
След това, по настояване от залата, на трибуната се качи и игуменът на Зографския манастир схиархимандрит Амвросий. Той говори за необходимостта от покаяние като предпоставка за напредък в духовния живот. Само през покаянието може да се достигне до пълно ликвидиране на греха, подчерта игуменът.
Той говори за отчаянието като спирачка на духовното развитие. В заключение архимандрит Амвросий се обърна към залата с думите: „Никакво отчаяние, само напред”.
В изказването си игуменът говори и за постиженията на издателството на манастира през годините и неговата мисия за духовната просвета на българите. Той спомена някои от главните издания на зографската св. обител и огромния тираж на Библията, който беше издаден преди няколко години. В същото време игуменът не даде подробности за това как ще продължи развитието на Зографското издателство след низвержението и изгонването от манастира на отец Василий, който беше основател и ръководител на печатната дейност на българския атонски манастир.
