На 7 септември се навършват 136 години от рождението на Българския екзарх Стефан І.
Може ли да има разлика между християнските и гражданските добродетели? Може ли духовникът да се затвори само в молитвено мълчание тогава, когато пред очите му се разиграват драматични събтия, които чертаят бъдещето на неговия народ? Животът на Екзарх Стефан – неговият вроден аристократизъм, широко скроената му душевност, познанията, трупани през годините, вълнуващо ни убеждават в общността между тези добродетели. И въобще цялостното му отговорно поведение, стигащо до истинска лична саможертва. Той превърна Божието слово в конкретна позиция по текущи събития и морални дилеми. Всичко това беше осъществено в преходно и преломно време, когато човек, и особено клирик от такъв ранг, трябва да заеме отговорна позиция – без фарисейщина и търсене на убежища.
На 21 януари 1945 г. тогавашният Софийски митр. Стефан е избран за Български екзарх. Неговото възкачване на най-високото стъпало в българската църковна история се ознаменува с голямо историческо събитие, каквото беше премахването на 73-годишната схизма.
Към момента на избора митрополит Стефан е духовник с широка международна известност и с авторитет в междуцърковните отношения, включително и в икуменическото движение. Негови доклади, лекции и сказки се слушат в Женева, Лозана, Оксфорд, Осло, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Авиньон, Единбург, Кеймбридж и Лондон.
Нека с подобаваща почит и обич да почетем и честваме този велик българин, прославен с делата си на мъдър духовен водач, който в периода от 1922 г. – първоначално като Софийски митрополит, а после и като първойерарх на БПЦ – до 1948 г. умело ръководеше, направляваше и управляваше родната ни църква. В тези бурни и съдбоносни години Екзарх Стефан се откроява като изключителна личност и истинска фигура, съчетаваща правда и искреност, патриотизъм и хуманност, грижи и подвизи. Забележителен канонист, съсредоточен в истините на вярата и науката в трудния си житейски път, той се уповава на Бога и непоколебимо вярва в доброто у хората, защото са създадени по образ Божи. Чувството му за дълг и отговорност характеризират светлата верига на делата му в изпълнение на върховния му дълг за „служение пред Бога и народа”.
